автор: sradev

Затворниците

Хиляди и хиляди затворници са завиждали на птиците. Всяка сутрун те се будели в килията си и са се заглеждали в реенето на отлитащите. Помечтавали са си да полетят, но са се отказвали. Само са завиждали. И това им е стигало. Нима затворът е бил само около тях? А духът им е бил свободен? Кога? Нима бидейки "на свобода" те са летели? Или гледайки птиците са били слепи? Виждайки перата не са виждали крилата?

Но един ден затворили и свободният. Това не го уплашило - той бил свикнал всеки ден да се среща с невидимите стени и да ги преодолява. Бил свикнал да взема назаем крила и да прелита. Окото му виждало подпорите на летящото и въздушността на твърдото. За това не му било трудно да забележи, че те не размахват крилата, а само на определени места, винаги едни и същи места, присвиват едното или другото. Та това са платната на корабите, казал си морякът в него, а те плуват свободно в своето море. Ето там има подводен камък, който завихря водата, която завихря въздуха. Достатъчно е да взема малко от вихъра, за да прескоча до следващият. И си ушил крило. Или платно. Както искате го наричайте. Но полетял със свободата на птиците, която носел в себе си: без отклонения от пътя, със завързани жили и мускули към целта.

А тези, които се опитвали с лодки да го догонят се разбили в същите тези подводни камъни, които му давали вихровете. Те наистина били слепи, защото продължавали в крилото му да виждат перата.

Но ако някой поиска да го последва, то трябва да помни: Мускулите, жилите, костите на птиците, са вързани за целта и за вихъра. Изпустнат ли вихъра - крилото се спайдушва и земята и през водата ги дръпва към себе си, стават тежки и тромави и полетът остава отново мечта. Мечта на прогледналият затворник.

А затворниците все още си преразказват приказката, без да повтарят полета на мисълта. Може би много обичат своят затвор?