На благоверната поднесох цвете
и придружих го със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Че днеска празник ми е, знаеш, скъпи,
налага се да се потрудиш доста.
Върви, че службата ще те настъпи,
животът ти ще стане сложен просто.
Простри прането първо на балкона,
изтупай после чергите, килима.
Не зяпай към отсрещната кокона,
защото неприятности ще имаш!
С прахосмукачката след туй - основно!
И зад дивана да погледнеш също.
За да не гледаш след това виновно,
защото знаеш - като се намръщя...
За обед виж там, намажи си нещо.
Гювеча в печката недей да пипаш!
В разследването знаеш, че съм веща -
опиташ ли да кръшнеш - ще те спипам!"
Излезе си... Затръшна и вратата...
Със празен поглед гледам към тавана.
В такива дни боли ме чак душата
и честно - мисля накъде да хвана.
В душевен потрес зяпам от балкона.
Е, няма край тя - мъката човешка!...
Съблича се отсреща русата кокона...
Затварям, край! За да не стане грешка!