или нелепостите на съдбата
Съдбата прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*.
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село,
( то не, че другите сме много свестни,
но ей така - веднъж се е приело -
и сме задача с малко неизвестни!),
та той, да кажеш, че скандали вдига -
ще сбъркаш - кротко е за нас момчето.
Ала умът му нещо не достига -
мучи и дума сякаш на парчета.
Е него нека господ да го пази!
Не е, не е "тамам с акъла", знаем!
Та, казвам, приказката ми е тази,
че името му сякаш е "на заем".
По документ сега се води, вижте,
за най-мъдрият във наше село.
В кръщелното му много ясно пише:
Лицето се нарича Разум Пелов.
На Пело - селския пастир хлапето -
дорде не кажеш, той е, значи.
Кръщелно има си във ред момчето,
след патките из селото ни крачи.
Дали пък кръстникът му бил е мотан,
или пък попът грешно е записал,
но името - не казвам, че срамотно! -
си фигурира в селския регистър!
И хА! - иди сега, недей се чУди -
какви ги върши някога съдбата!
От свестните пък често прави "луди",
баш лудите - разказват ни играта!
----
уйдурдисва* - натъкмява