автор: pc_indi

Ей там-в лявата част на света
има една малка,трицветна гора.
А е трицветна гората,защото
по дърветата всяко листо
прелива точно в три цвята различни-
морскозелен,ален и светлопшеничен.

Та, в тази малка,трицветна гора
си живее немирно Игнат.
Игнат е малко магаренце мило,
кротко като пуснато в торба шило,
с меки и много красиви уши,
но работещи тъй рядко, уви.
И понеже ритнало веднъж то сърдито вратата,
от табелката паднала буквата " г " на земята,
една сврака я грабнала в своята човка
и отлетяла далеееч и високо.
От тогава на табелката на вратата
пише само: " Домът на Инат".

Игнат си има другарче в белите-
това е катеричката Маргаритка,
която пък в говора си има дефект-
често премята думите
отляво-надясно и отзад- напред,
и ако някой случайно как се казва
вземе, че я попита,
отвръща съвсем убедително: " Гамаритка"

Присети се нещо веднъж Гамаритка,
подскочи весело пред Игнат и попита:
- Гамаренце мило Инате,
нали съм най- бодрата ти рипятелка?
Кажи ми ,лямо си те на мен
гока е втоя жорден ден?
- Дефектен въпрос питаш- рече Игнат-
Въпроса е " къде е" ,а не "кога".
Със сигурност няма го у дома
и... ау,дали не се лута тъдява
изгубен и тъжен в тази дъбрава?
Да сте виждали моя рожден ден?-
запита то един благороден елен.
Но еленът само поклати рога
и промърмори: " Щури деца..."
- Да типаме хубала!-подкочи и Гамаритка-
Той е дъмър и трас и вчиско барзира!

Бухала си намести авторитета на очилата,
внимателно чу щурото питане на децата,
пристъпи на клона замислен от крак на крак
и рече с въздишка:
-Ей го- минава Март. Питайте него
дали не е скрил някоя дата,
дето да е по мярка съвсем на Ината.

Март явно спореше с баба си нещо
и ту ме бе топло, ту пък- горещо,
ту наметнат с кожуха със снежна яка,
ту по зелена ризка от тънка трева...
Все пак вежливо изслуша децата,
прерови се целия дата по дата,но...
- Не, няма го тук твоя рожден ден.
Попитай Април,той идва след мен.

Април заподскача от дърво на дърво
и с малко,вълшебно,цветно перо
зарисува ,разпукна листата,
с Пролетта затанцува валс по земята,
но...и тук не можа да открие Инат
точно свойта магарешка дата.

Май си беше накичил с рози главата
и весели песни запя му гората, но...
-Май и Май не носи за мен
рожден ден...- каза Игнат натъжен.
Но Гамаритка не даде му хич да тъжи:
-Да модих аз бъги! Дайхе,въври!
И весело хукнати из гората
събират гъби и се премятат,
после ровят на Юни в пъстрата чанта,
за да търсят въпросната опака дата.
А Юни се смее и ги закача:
- Попитайте Юли за тази задача!
Той е по- голям и може да знае...

А компетентно Юли май само играе.
И знае. Милиони игри знае!
До безброй брои веселбите,това е.
Дори слънцето по- ниско слиза,
с него играе,от реката си близва...
-И в мен не е, Инатчо...-
боцва го по муцунката Юли -
Но ето ти този букет от марули
и питайте Август, той може да знае.
Хайде сега пак да играем!

А Август пристъпва с корона от злато.
Усмихнат и щедър е Кралят на лятото,
раздава си дните-жълтици богати,
в които...гамарешки няма инати...

-Пестември шодъл е!Логям е трихец! -
изви Гамаритка разбъркан гласец.
Ето, че беше дошла Есента-
време да сбира за Зима храна.
И ей ги- събират орехи,лешници,
едри шишарки,семенца,кестени...
Гората е вече съвсем многоцветна,
дъхава,топла след ласките летни.
И тъй, присяда до тях един ден
Октомври,от слънце до дъжд уморен.
А от джоба му, досущ като шило в торбата,
стърчи на Инат рождената дата.
- Оте го!- ахва радостно Гамаритка,
а Инатчо разглежда го любопитно.
Един такъв опак и щур,миловиден
ден като слънце и дъжд свиден,
с торта бодилна с лилави цветчета,
разрязана все на обилни парчета-
за всичките горски добре дошли гости.
Дори ето- свраката в човка носи
грейнала лъскаво в стара позлата
буквата " г " дето паднала от вратата.
И мечовци,зайчета,лиси, елени
танцуват весели и засмени...

-А твоят къде е?- се сети внезапно Инат,
щастлив от другари и с дари богат.
- О, щое ладеч е. С Науяри ещ дойде.-
бързо Гамаритка му отговори.
- Вярно, далеч е.- Октомври добави-
Ето,вижда се вече,бърза
на Ноември калпака мъглив,
но Декември е кротък и по- тъпрелив.
Ще се спусне без страх и шум с шейната,
ще порастне с него дори и земята
и преди за кратко като чушчица
да залюти Февруари ,
за песен тон ще даде Януари.
- И за ещ миам жорден ден!-
Гамаритка прошепна се развълнено.

Една малка трицветна гора,
пълна с ...бодри и лими цеда,
с хмяс и дарост, с боилни данежди,
от лявата част на света поглежда.
А е трицветна гората, защото
по дърветата всяко листо
прелива точно в три цвята различни-
морскозелен, ален и светлопшеничен.