автор: secret_rose

7.30 часа, 2011
Първата мисъл, проблеснала в ума ми бе "Никой да не влиза бос в кухнята: Алф"
Дрънкането на чаши, звука от миксера и някаква песен от нета, на неразбираем африкански съвсем ме разбудиха, наметнах халат и предпазливо тръгнах към кухнята. Както и предполагах - Емили беше там и усилено се трудеше, а пижамката и бе подгизнала от портокалов сок. Домашния робот дъвчеше две обелки от грейпфурт на празни обороти, Ванесса беше захапала една бишкота и с половин уста даваше наставления на сестра си как се прави торта. Спомням си личния и опит от преди години, когато надроби листата на един фикус върху глазурата и гордо бучна две батерийки до покрива на тортата, сътворен от лъскави комикси. Светналите и тогава очи сякаш се бяха прелели в съзнанието на бебето и то цялото грееше, докато мачкаше в ръце странна смес от пластелин и брашно и съсредоточено я лепеше върху опаковката на тортения блат, поливаше с фреш и поръсваше с чубрица. Не ми оставаше друго освен да грабна фотоапарата и метлата. Разчистихме криво-ляво, понеже и те помагаха, и се заехме с истинската торта: 4 яйца, чашка захар, чашка брашно, един набухвател, втвърдени шоколадови капки и захарни пръчици за украса, крем за поливане. Печенето всъщност, не знам дали знаете, е най-трудната част когато наоколо се мотаят боси крачета и любопитни очета, и аз изобретих славно прикритие за фурната от скачени с едър телбод картони от кутии за обувки. В резултат Емили си донесе бебешкото одеяло и се чучна да рисува по него а ние с Ванесса си отдъхнахме малко. Към 9.30 благополучно сглобихме двата блата, след като ги срязахме шахматно - по една чинийка върху всеки, изрязахме кръгчета в тях които после разменихме и в какаовия се оказа бяла вътрешност, а в белия - кафява. При разрязване на тортата така се получават шахматно подредени квадрати. Избрахме кремче за еклери - литър мляко, жълтък, захар, масълце, ванилия и на котлона. Тортата сиропирахме охладена, с охладен сироп и покрихме с крема. Беше ред на най-сладката част - украсата. Значи - прескачам напудрения си с брашно нос, забодените в косата ми фунийки от вестник (много точно издухани през тръбичка), намазаната с мед фибичка и тиксото по халата ми и се отдавам изцяло на описанието на украсата: Поляхме бял крем и го разпределихме навсякъде да е гладко, с помощта на десертен нож. Отгоре, спираловидно изляхме на тънка струйка оцветен с какао крем и "изтеглихме" навън и навътре с нож. Получиха се красиви фигурки, подобни на фрактали. Снимахме бързо, понеже отдалече, с индиански вой на победа долетя една клечка за зъби и се бучна в средата, последваха я малък пластмасов динозавър и пеперуда от онези нагънатите на хармоника, които раздават с детските коктейли по заведенията. В този момент старателно нагънатите от предната вечер банички - пури тупнаха на земята и аз "Йессссссс!!!"-нах от радост, понеже предвидливо ги бях подредила в телена фруктиера вместо в редовната порцеланова. Тортата почти бе готова, затова я сложихме в хладилника да стегне и включихме прахосмукачката. След закуска с обилна доза кафе и две забравени вафлички отидох да проверя как е творението ни и ахнах - върху формата се мъдреше лъжичка, старателно изгребала голяма част от долния блат, а на негово място имаше намачкани салфетки. Из зад вратата на кухнята дочух: "Ето меее, намери меее, обещавам да не влизам в хладилника" и видях Емили, цялата омазана да се смее от сърце и да пляска с ръце. Ванесса многозначително развя под носа ми десетолирка, с намигване да тръгваме за готова торта и аз въздъхнах в съгласие. Трябваше само някой да изкъпе, преоблече и среше онова смеещо се чудо, че не обича да остава само в къщи. А днес ще празнуваме и ни трябва торта.
Часа е 15.10, готови сме за излизане. До довечера, приятели :)