автор: Jivko_Ivanov_3008

Спомням си очите ти сияещи,
с най-топлата усмивка на света,
устните ти чувствам още парещи,
за мен си беше сбъдната мечта ;

Целувката с която ме пренасяше
някъде отвъд реалността ,
не исках да се връщам никога,
преминал под вълшебната дъга ;

В дните си самотни те рисувах
палитрата бе моето сърце,
а нощем през сълзи се взирах,
търсейки те на безкрайното небе ;

Платил съм си цената да обичам,
Съдбата някак взе си своят дан,
някога отново ще се видим,
но този път, аз няма да те дам;

Живко Иванов
30.04.2011г.