автор: nightfall94

За обич
милостиня не търси.
Каквото е било -
не си го спомняй.

Омразата димяща загаси.
Желанието с любов до днес –
прогонвай.
Сълзите, безполезни пресуши
и удави припламващите страсти.
От корен дързостта си изтръгни
и зарови тъгата безучастна.
Обезвреди магнитното поле
на чувствените блянове
в душата си,
накарай горестта си да замре,
кристалните мечти предай на мрака.
Лъщящата си мантия хвърли–
ненужен знак на гордост безпредметна.
Короната си царствена свали,
защото тя е белег на суетност.
Надеждите разцъфнали скърши,
стъпчи в зародиш кълновете радост,
въздъхващия трепет задуши,
стегни в окови бялата си младост.
Изтичай без посока
сам,
тръгни
без пориви, без спомени излишни,
не говори,
не слушай,
не мисли,
и даже за един миг спри да дишаш...
Преобразен
съдбата си срещни –
безпаметен, безименен, свободен...

Очаквал ли си нещо?
Престани!
Било е нещо...

Ах, не си припомняй!