 |  Настаняване.
Татван, 2004
Полета продължи час и двадесет минути. Луксозен самолет на три нива, всяка зала оборудвана с огромни плазми, информиращи за височина и скорост, температура на въздуха, оставащи минути до приземяване, данни за Муш - характерни особености, забележителности, време. Сервираха напитки и сандвичи на няколко езика а аз бях очарована от грижата за Ванесса - стюардесата инсталира малък колан за бебета с подходяща възглавничка към него, донесе играчка и бисквити. Времето бе ясно а самолета летеше ниско и можех да видя земния релеф през люка - кафяво, нагънато кадифе, тук - там пробито от сини петънца и ивици. Тъмносините язвички по повърхността бяха гори, които все повече намаляваха и на тяхно място изникваха бели петна. От птичи поглед земята изглежда странно - карирана и разчертана като карта, но сега я виждах различна - долу зееха големи бели кръгове, все по-тъмни към центъра, извисили към нас устни на отдавна заспали вулкани. Зад мен тревожни гласове обсъждаха самолетни катастрофи. Смъртта ме занимаваше често, но в един по - глобален план, извън страха за личностно съхранение. Искаше ми се дъщеря ми да е по - голяма и да и разкажа за Лунната пътека - бялата гумичка на люка около стъклото, по която в момента несигурно се крепеше замаяна муха и се блъскаше в отражението си. Приземихме се в Муш и се смесихме с разнородната тълпа на лентите за багажа. Турска реч почти не се дочуваше, освен от служителите ориентири, дори таксиметровите шофьори подвикваха и канеха клиенти на кюрдски или арабски. Имаше много жени и много деца с втренчени, дълбоки очи и аз забързах към камионетката, която ни очакваше докато G. си приемаше оръжието на полицейското гише.
- Йенге, хош гельдин!
- Хош булдук!
Две войничета ни отвориха и настаниха без повече приказки. Йенге е неприятно за мен обръщение, но само звуково; означава нещо от рода на стринка или така наричат непознатите омъжени жени в знак на уважение.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 11.10.2011 @ 13:35:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 321 четения | оценка няма |
показвания 32855
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Извезани души, IX част" | Вход | 12 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, IX част
от ANG на 11.10.2011 @ 14:10:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | и всичката тази военщина в началото на 21-ви век...
(Ататюрк... е бил именит масон. Степените от 15-та до 18 вкл. се наричат розенкройцерски и вероятно от там е останало следа в теб в тази посока... друга възможност е естественото преливане от розенкройцерство към масонство и обратно, особено в нач- на 20 век, а също и днес. Знаеш, че е български помак в корените си. Любопитно е, че през 1925 год. е забранил суфите... това го отдавам на държавническо поведение и подчинение, а не на лични предпочитания. Днешни привърженици на суфи има във Варна, Варненско и севороизточна БГ) |
Re: Извезани души, IX част
от secret_rose на 11.10.2011 @ 15:54:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да... в 21 век, и още много.
За Ататюрк знам... и че е бил именит масон, и че е помак (именно помак...). Историята тук обаче разказва друго, нямам идея защо изкривява.
Моя "интерес" към розенкройцерите е друга тема, кармично навярно има връзка и с това дето ме блъска от 10 години тук, но стъпка към търсене на Гносиса се подготвя в много прераждания в микрокосмоса и никога не е еднозначно или лесно за обяснение. С други думи - и в Ангола да бях се родила или омъжила, щом микрокосмоса е готов за тези промени, той се влива в тях и започва, иначе няма начин, нито по-рано, нито по-късно, нито по причини, които можем да осъзнаем с диалектичното си съзнание... и за това и не си блъскам главата да се чудя.
За прогонването на суфите е много интересно, най-интересното е, че глас против тях повдига Сунизма, а Ататюрк само привидно е бил сунит. Ще пиша за това като стигна до тях... |
]
]
Re: Извезани души, IX част
от secret_rose на 11.10.2011 @ 16:19:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | е, вече за трети път ти отговарям, но ти го дължа навярно:
предполагам се досещаш, защо забулвам важните неща с картини от ежедневието, но има читатели и читатели, има неща които може да се напишат и други за които не бих посмяла, но вмъквам, и хора които могат да ги хванат, ще имат добър улов
извън това е просто една история на живота ми и нищо повече
но днес писах на Тома, че няма нито едно случайно написано четиво... :)
... и млъквам :) |
]
Re: Извезани души, IX част
от kasiana на 11.10.2011 @ 14:36:56
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Сикрет Роузе:))))))))))))
Възхищавам се на умението ти да побираш в кратки, но образно и вълнуващо поднесени на читателя пътеписни отрязъци, един огромен и пъстър в многообразието си свят!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Сърдечни поздрави:)))))))))))))
Каси |
]
Re: Извезани души, IX част
от secret_rose на 11.10.2011 @ 16:04:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Понеже карам по ред, не пиша само за тях, макар че можех да го превърна в труд по изучаване бита и културата на кюрдите, без да засягам други неща, но така се понесе. Но са интересни и други препъни камъни из Турция, не само кюрдите, затова продължавам... Идеята на пътеписа е представяне основно бита и културата на кюрдите и други националности, които съм срещала, но също и факта, че Турция не е онова, за което се представя. Да не се чуди някой що не влиза в ЕС, например :)))))))
Ох, лиготя се, ще разказвам и за тях разбира се, 3 години живях в близост с тях. |
]
Re: Извезани души, IX част
от boliarkabg на 11.10.2011 @ 15:51:29
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | оххххх, едва издържах до края,все ми се струваше,че ще тръгнеш обратно. Дадох си сметка,че не е лесен живота на военните съпруги независимо къде са по света и независимо колко удобства създават военните власти. Измамите са навсякъде по света, измамници има къде ли не. Как ми се иска да преживея такива приключения с близък човек. Чудесна си,благодаря!
|
Re: Извезани души, IX част
от secret_rose на 11.10.2011 @ 16:07:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не че не е лесен, живота на военните тук е театър. Те живеят на гърба на хората и между другото раздвижванията в последните години ги посдърпаха - много генерали заминаха на топло. Правя паралел: генерали - падишахове. Не зная в другите страни как са, познавам военни само в Турция, и ми стига...
Тормоз, промиване на мозъци и страдание е живота на всички положили клетва, с пагони под рамото, на ръката. |
]
Re: Извезани души, IX част
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 11.10.2011 @ 18:23:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | По цял свят военните май са на един акъл. Йерархия и това е.
В коментарите прочетох, че Кемал Ататурк е помак. Кажи нещо за помаците. Възприемала съм ги като българи с мюсюлманска вяра. Или може би така съм научена да ги приемам. Дори сега през юни говорих с една абитуриентка помакиня и момичето ми каза, че те турски не знаят. Що за хора са според теб? Някъде ги нарече "ничии". |
Re: Извезани души, IX част
от secret_rose на 11.10.2011 @ 18:36:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Лили, те сами се наричат ничии...
В Турция има много преселници, и помаци, и турци - от България. Турците си знаят турски (османски диалект по-точно) още от България, а помаците до днес не го говорят. Помаците са българи с българска кръв, насилствено (или доброволно) приели исляма. Има много стари български филми, които разказват техните истории. Едно село, българско, половината приели исляма и се отделили в свое село, другите останали българи и продължили да се сражават за вярата си. Потурчените били отритнати от българите но никога не станали турци.
Гоненията през... еди коя си година са били точно гонения и много от тях се оказали тук в Турция, без да знаят как нататък. За тях писах в главата за Кападокия малко...
И не се смесват с другите преселници, които са си турци мюсюлмани от България.
Интересно е да се видят около Кападокия - цели села синеоки, русокоси помаци. |
]
]
]
Re: Извезани души, IX част
от tomatroev на 11.10.2011 @ 22:18:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Четем, четем... |
]
]
Re: Извезани души, IX част
от mariq-desislava на 11.10.2011 @ 19:52:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ето ти една приказка за размисъл от Хорхе Букай (поради абсолютната ми невъзможност да напиша коментар:)
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
|
]
Re: Извезани души, IX част
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 11.10.2011 @ 20:06:11
(Профил | Изпрати бележка) | Както си фин и нежен човек,явно имаш и силен характер.Не всеки би се справил.
Поздрави:))) |
]
Re: Извезани души, IX част
от anonimapokrifoff на 12.10.2011 @ 01:10:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Военщината навсякъде е отблъскваща, но при вас е направо отвратителна. |
]
Re: Извезани души, IX част
от na_de на 12.10.2011 @ 18:58:42
(Профил | Изпрати бележка) | ...пътувам, пътувам..., заедно с теб! :)
Пък къде весело, къде тъжно...какво да се прави ?! :)
Поздрави! (":") :) |
]
Re: Извезани души, IX част
от zaltia на 12.10.2011 @ 22:19:28
(Профил | Изпрати бележка) | "Следва... "
Следвам те и аз...
Връщах се назад, след това отново препрочитах.
Тази вечер чета само, и единствено теб в сайта.
Никога досега не съм търсил самоцелно едно единствено име.
Казвам ти го не за друго, а за да разбереш колко много ме заинтригуваха твоите пътеписи...
Но ти го виждаш и от другите коментари...
|
]
Re: Извезани души, IX част
от mariniki на 17.10.2011 @ 21:37:56
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | хубавото е, че след толкова много неволи
си успяла и да се усмихнеш, мила Меги..
разказът ти е невероятен...
най-сърдечно.. |
]
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 883
ХуЛитери: 5
Всичко: 888
Онлайн сега:
