| Анкара, Улус
2003
Задаваше се Рамазан - дългият тридесетдневен пост на мюсюлманите и аз се приготвих да го изпълня заедно с всички от семейството, макар половината от нас да не бяха мюсюлмани. В семейството сме пъстра смесица от алеви (алияни), суни(-ти), католици, православни и атеисти и аз с интерес изучавах традициите считайки, че само с теория не става. Имах приятели във фондация "Горен Дунав" със седалище в Анкара които превеждаха и печатаха на турски език ценни книги, трудове и исторически хроники и при последното си посещение, за да върна преведените писания на една българо-италианска принцеса и да си избера четиво, те ми предложиха Коран на български език. Прегърнах възможността да се запозная отвътре със святата книга и я отнесох в къщи предусещайки задаващата се атмосфера, изпълнена с религиозно смирение и тишина. Още от дете имах сериозни съмнения, че света е владение на различни богове и Корана ми донесе ценни и логични отговори, които в последствие ми помогнаха да осъзная и приема не едно събитие. По време на Рамазан Турция се променя до неузнаваемост - хората са усмихнати и доброразположени един към друг, гостуват си, занимават се с благотворителност, душите им са разтворени и тихи. Мъжете посещават джамиите в определени часове на деня, жените се събират за молитвочетене и вечер всички заедно откриват ежедневния Ифтар в смирение и мечтателност. Настъпи началото с ранните часове на утрото и песента на Езана се разля над будуваща Анкара. Целият град светеше и разпръскваше аромати на прясно запарен чай, дъхави банички и сладкиши. Нарича се Сабур - последното хранене, миг преди първия слънчев лъч да огрее хоризонта. В светлите часове на деня храна и вода не се приемат до тогава, докато очите не спрат да различават конец на хоризонта - тъничката граница между светлина и мрак - момента, в който Аллах докосва сърцата им, и когато се стъмни и настъпи времето на Ифтара, след тиха молитва започват веселбите. Ние се събирахме в дома на свекър ми, като най - възрастен от братята и сестрите си - разноцветна тълпа стари и млади, вярващи или не, но всички изпълнени с обич. Първо се пие глътка хладка вода, след изчакване се приема една фурма и едва след тридесетина минути можехме да се храним. Традицията изисква последователността на ястията да се спазва стриктно, като първо минават зеленчуковите и бях доволна, понеже имах добро оправдание да напусна трапезата преди да сервират месо, след безбройните пилави, огретени, баници и супи, без да засегна домакините. Периодичното гладуване се счита от атеисти и немюсюлмани за полезна терапия но нощното преяждане за мен бе неразбираемо. Това е нелек пост и често съм задавала въпроса ако ние, вегетарианците пазим целогодишен пост според християнското разбиране ако присъства, то могат ли и те... и получавах отговори, за чиято дълбочина не подозирах: един пост бива приет ако е не само демонстрирано гладуване от злак до мрак и човек е тих, смирен и спокоен. В ума не бива да си проправят път похотливи или ненадеждни мисли, отдадения на Рамазан следва да се въздържа от всякакви желания и копнежи, алкохол, опиати, общуване или нервност, по време на пост мъжете не се бръснат, жените не се подстригват и като цяло опитват да не си пречат, да не присъстват в себе си тежко и да помагат на душата да слуша. Рамазан е месец за размисли и общение с Бога и не се изразява само с въздържание от храна, има постещи, които поради болест или други неразположения се хранят, но са в пост - душевно и телесно пречистване, необходимо на всеки поне месец годишно. Не постят позволено и пътуващите, които по - късно "отдават", приемайки пропуснатите в Рамазан дни в други месеци, с допълнително добавена "лихва". Беше ми все по - интересно. В дните на Рамазана посетихме и Хаджи Байрам тюрбе - място където се стичат стотици хора. Първата ми визита до вечния дом на светеца бе по причини, които изглеждат нелепи - месеци след сватбата ни роднини ни заведоха там да се помолим за наследник, а в тези дни отидохме да му благодарим, защото бе изпълнил молбата ни да имаме бебе. Старинната постройка е почти в центъра на Анкара на едно малко възвишение и представлява оградена гробница, стая за тишина и градина, в която посетителите се хранят и си почиват. Има два входа и два изхода - за мъже и жени, но днес се ползват общо. Всички посетители носят малки катинарчета чиито ключета превъртат символично в ключалките на вратите на тюрбето за да отключат своя късмет или да заключат нечии които после се пазят на място в дома, по - високо от главата на човека. Преди да влезе в стаята за тишина, посетителят докосва горната част на вратата, после дясната, лявата и влиза...
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от alfa_c на 08.10.2011 @ 22:26:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Извезани души, VII част" | Вход | 17 коментара (51 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, VII част от Omaia на 19.11.2011 @ 11:04:13 (Профил | Изпрати бележка) | Избродира ме и мен с думите си, secret_rose.
Прекрасна си! |
]
Re: Извезани души, VII част от mariq-desislava на 08.10.2011 @ 23:30:48 (Профил | Изпрати бележка) | Пиши, не спирай, вече го оприличавам на "Quo Vadis", ама питай ме защо, хич не мога да го обясня.:) |
]
Re: Извезани души, VII част от mariq-desislava на 08.10.2011 @ 23:36:12 (Профил | Изпрати бележка) | Това е една книжка на Хенрик Сенкевич, но там се разказва за древния Рим и по-точно за времето на Нерон. А заглавието означава "Къде отиваш, (Господи)? - фраза, приписвана на Симон Петър, който напускайки Рим, среща Христос и го пита: "Господи, къде отиваш?". След като Христос отговаря, че се връща в Рим, за да бъде разпънат отново на кръста, Петър се отказва да напусне Рим и се връща за да приеме мъченическата смърт. Но на мен ми напомня за романа по начина на писане, не за друго. |
]
]
]
Re: Извезани души, VII част от rajsun на 09.10.2011 @ 09:24:16 (Профил | Изпрати бележка) | Живях три години в Истанбул, но нямах нито ума, нито очите ти да видя толкова интересни неща!
Искрени поздрави! |
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 09.10.2011 @ 10:25:12 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Здравей, Райсън :)
Ще се разхождаме заедно из Истанбул тогава :) когато стигна до него...
Казват, че който е вдъхнал този изумителен град повече не е могъл да го забрави... |
]
Re: Извезани души, VII част от doktora на 09.10.2011 @ 09:30:27 (Профил | Изпрати бележка) | ...и аз пътувам с теб, Мигле
И изконно е! да знаем откъде идваме къде отиваме кои сме ние кой е Създателят...позволено ли ни е да знаем...и колко
А ти си даровит разказвач... и тези части трябва обезателно да излязат, с подходящо заглавие, на големия литературен пазар ще имат много читатели, истина ти казвам.
Дерзай :))) |
]
Re: Извезани души, VII част от doktora на 09.10.2011 @ 17:31:38 (Профил | Изпрати бележка) | )))) харесвам го, но ми асоциира с осъдени души и гланца му някак потъмнява...
И подхвърлям ти идея :)
Писма от Изтока болезнен ... сиреч, споделено с приятелка/приятел
Хубава вечер, Мигле ")
Докчо)))))
|
]
]
Re: Извезани души, VII част от Ufff на 09.10.2011 @ 09:34:46 (Профил | Изпрати бележка) | Май няма да ми омръзне да чета това. Получавам емоция и познание. Например за мен досега "сабур" означаваше само `сок от алое`. Оказа се, че произлиза от арабското "сабор" - търпние. Покрай твоите спомени се зарових тук-там и си допълних информацията. Пък имало и такъв жаргон:http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D1%81%D0%B0%D0%B1%D1%83%D1%80
Докладвам:направих шербета, стана сполучлив (да не му се надяваш), обаче забравих да го фотна. Нищо де, има материал ще направя пак - за снимка))). Дотогава - търпение (демек Сабур).
Прегръщам те, пиши, страхотно четиво е!
|
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 09.10.2011 @ 10:30:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Виж как съм забравила да написа значението на тези думи...
Може би на следващия Рамазан, вече в Татван, ще допълвам.
На мен ми снимай нещо българско да ми покажеш, шербет шекера ми е омръзнал :)))
Благодаря... |
]
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 09.10.2011 @ 10:49:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Пък аз снощи измъчих Харамията докато ми обясни как е на български език едно нещо, дето се оказа плакет :)))
Има понятия, които зная само на турски език, понеже съм ги научила тук... |
]
Re: Извезани души, VII част от boliarkabg на 09.10.2011 @ 11:38:31 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | все едно пътувам с тебе. Благодаря,че описваш толкова подробно и добре живота,традициите както на обикновените хора,така и на ризличните общества, класи. Много ми е интересно. Винаги са ми били интересни етикета, традициите, а това, което описваш ти е нещо съвсем ново за мене. Живяла съм сред турци и донякъде познавам техните обичаи и традиции,но те са побългарени тука у нас. Интересна ми е съвременна Турция. Впечатлява ме синхрона между модерното и традициите. Чакам с нетърпение следващата част. Бъди здрава и ти желая само хубави мигове в живота. |
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 09.10.2011 @ 11:49:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Здравей :)
Да, традициите се различават, в България турците правят нещата така, както са били по Османско време, макар че много от нещата вече са позавехнали доста. На някои празници задължително се носят потури например, но днес е трудно да се намират или тъкат и вече ги няма. В Турция всичко е както е било преди... а модерната и страна е най-високия възможен таван на съвремието ни. Учудващо е как наистина съществува синхрон между тях...
Следващата част също е готова, може би ще я пусна още днес. |
]
Re: Извезани души, VII част от tomatroev на 09.10.2011 @ 12:35:36 (Профил | Изпрати бележка) | "Хубава си, моя Анкара, миришеш на младост..."
Забравих как беше по-нататък, май беше: "... колко хубост, колко сладост..." и т.н.т.
Хубаво, красиво, ще стане хубава книга, Секрет, щеш не щеш, вече си в занаята! : ) |
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 09.10.2011 @ 12:38:28 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В занаята :)))
Аз просто разказвам, Тома и така ми олеква. Нищо повече. Не знам за книга. А и не съм завършила пътеписа си - може да не е интересно нататък.
Не съм националист по принцип и се чувствам у дома навсякъде май, (или никъде...) ама не ми бъркай хубавите български химни с друго че ще те тегли тегло :)))
:р |
]
Re: Извезани души, VII част от tomatroev на 10.10.2011 @ 11:10:17 (Профил | Изпрати бележка) | Виж, вдъхновен от твоя коментар, какъв само стих съчиних:
Тъй като съм и бог, и гол,
и на вратът ми е хомота,
как искам да ме тегли не тегло,
а да ме теглиш към леглото!
: ))) |
]
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 10.10.2011 @ 11:14:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Развратник. Не забравяй пуританското ми възпитание, което започна след 2001 със заминаването ми в Турция и се засили преди две години по много интересни причини... :)))
Тук ще споделя, че избягвах контакти с много хора заради осъзнаването, че взаимно се зареждаме астрално и да пиша този пътепис си е истински риск, предвид емоциите, които поражда и до една са свързани с мен. В голяма степен си навличам товар, докато уж свалям товар с разказа. Тъй че внимавай много :)))
|
]
Re: Извезани души, VII част от tomatroev на 10.10.2011 @ 12:35:11 (Профил | Изпрати бележка) | Сега виждам, че в началото моят стих има много актуално социално съдържание, обаче после... що ми трябваше да пиша за Фани Хорн и Отец Ередия, на, виж, пак до любов я докарах! : )
Опитвам се, явно нескопосано, да те развеселя и "да се разтовариш" от прозата...видях, че си писала, че фанатизмът е болест, то и моето стана болест, като видя някъде фразеологизъм от типа "да те тегли тегло", и ми се иска да напиша нещо...
Ще внимавам, вече знам, че не искаш "да те свалят", а "да ти свалят".
: ))) |
]
]
Re: Извезани души, VII част от na_de на 09.10.2011 @ 13:55:50 (Профил | Изпрати бележка) | Истинско удоволствие е да те чете човек! :)
До нови срещи! :))) |
]
Re: Извезани души, VII част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 09.10.2011 @ 17:17:45 (Профил | Изпрати бележка) | Пускай следващата,че нямам търпение!:)Разкриваш толкова различен свят.
Поздрави Меги! |
]
Re: Извезани души, VII част от verysmallanimal на 09.10.2011 @ 18:40:19 (Профил | Изпрати бележка) | Коментирам само под седма част, но се отнася за всички.
Това прави Авторът - хваща Читателя за ръка и го води. И ако читателят не се дърпа, а стиска ръката ти и върти глава с широко отворени очи - значи по правия път го водиш.
Държа те за ръка и следвам стъпките ти.
Поздрав! |
]
Re: Извезани души, VII част от verysmallanimal на 10.10.2011 @ 20:47:34 (Профил | Изпрати бележка) | Остави ме мен - и който и да е друг:) Продължавай! |
]
Re: Извезани души, VII част от secret_rose на 10.10.2011 @ 20:55:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Някой трябва да ме научи да пиша съм си избрала вас :)
Обаче ми се раждат и стихчета и преди мъничко пуснах едно и... пътеписа остана за утре. Иначе е готова 9 глава и тя... |
]
Re: Извезани души, VII част от verysmallanimal на 10.10.2011 @ 22:26:10 (Профил | Изпрати бележка) | Никой на нищо не трябва да те учи - просто си пиши |
]
]
Re: Извезани души, VII част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 09.10.2011 @ 20:31:54 (Профил | Изпрати бележка) | Уникално четиво, Меги - толкова много имаш за казване, и така увлекателно го казвашш.
Поздрави:) |
]
Re: Извезани души, VII част от anonimapokrifoff на 09.10.2011 @ 21:39:50 (Профил | Изпрати бележка) | Следя внимателно всяка част, продължавай! |
]
Re: Извезани души, VII част от zaltia на 12.10.2011 @ 19:28:38 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей...
Търново поздравява Анкара!
Толкова увлекателно разказваш... |
]
Re: Извезани души, VII част от mariniki на 17.10.2011 @ 15:36:50 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | модерното турско общество...май все още не
е така модерно и реформирано...
Меги, невероятен разказ...
благодаря ти.. |
] | |