автор: shnolichka1

В началото...в самото начало. Розите били бели.
Не познавали цветовете на любовта.
Само наблюдавали минувачите и силно се чудили какво е нещото, което два криле на жените и светлина в мъжките очи?!
Една от тях най-любопитната решила да намери отговора. Обърнала се към света и започнала всеки ден да наблюдавала минувачите.
Дълго чакала.
Била на предела на търпението и точно преди да се откаже, в един мрачен ден срещнала отговора.
Дъждовните капки силно брулили листенцата й. Вятъра не жалел скромното й стебло. Сгушена с нетърпение чакала яростта на природата да спре и отново да вдигне глава към слънцето.
Изведнъж дъжда спрял, но тя продължила да го чува. Учудила се! Не усещала слънчевите лъчи?!
„Кой спря дъжда?”
Вдигнала глава и го видяла.
Красиво младо момче, което било приклекнало до нея, а в ръката си държал разтворен чадър.
Гледал я топло и се усмихвал покровителствено.
В този миг цялата поруменяла.
Влюбила се от пръв поглед.

И знайте, че червени рози са тези, който са познали любовта.