автор: tata_f1989

голяма жега,всички желаят и се молят за дъжд
Нижеха се дълги и горещи дни. Всичко живо се молеше за дъжд. Всички птици бяха замлъкнали. Въздухът трепереше от жега.Имах чувството ,че небето и цялата вселена ще се взривят.
Най- после заваля. Валя,валя и напои хубаво земята. След дъжда всичко се съживи.Поточетата шумяха по-силно от преди,птиците пееха по-весело.Целият свят се възроди.Светът след дъжда изг леждаше някак си по-чист и променен.От всякъде лъхаше мирис на дъжд и свеж въздух.Всичко беше възродено за нов живот.
Вървях по прашния селски път,който водеше към гората. Мястото,където човек се чувства сам,господар на себе си,там никой не го безпокои,там всичките животни са му приятели.Те идват при човека и лягат в кръг около него и той им говори нежни и ласкави думи,сякаш животните са му деца,които търсят топлина и сигурност.
Щастлива,че се е отворило хубаво време за разходка,вървях през поляните дълго и се бях уморила реших да седна под сянката на дебелия дъб,за който се разказваха чудни истории.
Един момък се любел с една самодива,която не била лоша като сестрите се, а помагала на добрите и наказвала лошите.Самодивата също била влюбена в момъка и нейните сестри завиждали на тяхната любов и решили да сторят зло на двамата. Пуснали слух в селото,че момъкът се занимава с магьосничество и е приластен от една самодива,която имала лоши намерения към селяните. Като чули това,хората от селото проклели юнакът вечно да се скита из гората като дух бродник,а самодивата да гори вечно в пламъците на ада,но тяхната клетва не се сбъднала. Този дъб в гората бил закрилник на младите влюбени и ги приютил в своето стебло.Там самодивата и момъкът живели до края на дните си,а след смъртта им дъбът станал техен баща и ги превърнал в свои клони. Тези два клона и сега може да се видят вплетени в прегрътка и един славей,който им пее всяка вечер любовни песни,а те го пазят и не откриват на никого гнездото му. Така,превърнати в клони двамата живеят вечно и помагат на всеки,който има нужда от закрила.