автор: secret_rose

В парченце глина е зазидан днес
света ми от крайпътни стълкновения.
Посрещах теб, по - светлия отвес -
ухание - сълза, от мигновение

разпукнало с най-пролетния звън,
докоснало душата ми поробена.
И помнех летния ни чуден сън
как от очите ни съня изрони.

Обръщах се, а спомените бягаха
от есенната лудост да ни има.
Че щом дошла е есента на прага
след нея идвала е само зима..

Но толкова обичам есента…-
събужда ме като листец отронен
във всяко утро, ваещо света
със златното ухание на спомена.

29.06.2011