автор: kalina

У селу мини са не мини ногу времи
току ут рейса са изсипи вещ истет.
Запрята крачолити върлу ду кулени,
изпъва врат и зейва у фалцет...
То да тий драго - гаче ут амвона
сред селската чаршия най-утпред...
Дорде не вдене даже Глуха Дона –
ни му са свиди пусти интелект.
На едро ръси, хем чи му приляга,
чак Даскала прицъква тук-таме:

– Калино, тоз... ниделята му й ф сряда –
на Дона Глухата да плещи за сулфеш.
– Бе, трай – му викам – чи ку та препита
я таблицата, я пи ер квадрат,
за тайнити съставки ф мерудийта...

– Калино, с ко ги пръскат у града?
Чи тъй наедру дрънкат кат латерни,
нá глей гу – уш душъл ут път,
без „добър ден” на масата шти седни
ша апни, па ши кажи „Къф си тъп,
да мааш зарзаватени яхнии,
хабер си нямаш ко ядат в града”
Ма да гу питаш тука чий гу дири...

– Ги ръсят с иститичен препарат.
Затуй на Дона фанал да намила,
ма колкуту по-глуха – по-дубре.
Са слуша сам, опива са, олива...
Какó кат ни гу чувала въпще!

Пък вместу да въздишат румантичну
момити и да падат у ф нисвяс,
(пред струпан`та камара иститичнус,
щот де ша видят другаде такваз)
заплели плоски рими ф кунушмаци
„кък плява са дели на две уфце”,
ни им припуква, чи прид оримака
истета шса нацепи ут дране.

Чи ко да им припуква, пудир пладне
ша мини рейса, вътре с друг истет,
амен измислил газената ламба,
пък ф селу – ток. Прустаци със серсеми!
Сал Ламби гузну ф пот ша са ублива,
задет дунеси Нобеля за ток...
Ма кат ни знай какό да са уткрива –
напреде да муй за урок! Паток!

Бе ногу рейсуви!
Напредна са транспорта
и са пристъргват ф селу час пу час –
ини утторени кату ханджийска порта,
пък с челен надпис „ритнат ут Пегас”.
Ма най-пудир пък можи да кандиса,
щот да са дуй, ми.... колку да са дуй?

„Тоз Нобел за изубретенийту карфица,
са дава на Калина...”
То шса чуй.