автор: elenasim1

Повя лекият ветрец,
жълти и оранжеви листа,
паяче се спуска по конец,
носещо следа от Есента.

Забързаха се птиците на път,
Мечо се прозява, идва дрямка,
катеричка търси своят кът -
нали си е добра стопанка.

Ще дойде и ситният дъждец,
за да полее корените на земята,
ще се скрие малкият щурец
в нежната обвивка на полята.

Песента си мелодична ще засвири,
за да топли нашите сърца,
а приятелите - мравките грижливи -
ще събират за зимата храна.

От Балкана ще се носи ехо:
"Идва полъхът на Есента,
Лято мило и копнежно,
ще дойдеш пак след Пролетта."