автор: secret_rose

49
чернобели ласки
по знойната мелодия на пръстите
разказват силуета ми -
ухание и пясък,
и нещо недействително,
невръстно..
Сърцето ти извайва
безмълвни четвъртинки
(прашец от нереална партитура)
В последната октава си -
изгубена прашинка,
отронила мелодия в лазура си.

Заслушвам се,
звъниш ми
и нежно разпиляваш
две нотички, за музика готови.
Превръщам се в снежинка.
В стопеното минавам...
Но хладно в мен и днес, е за любов.