автор: novakov

Наричам те със много имена.
Деня сбогувам, крайно непотребен.
Ронлив съня споявам с ледена вода.
И без часовник вече ставам в седем.
Протягам мислите, под клюмналия душ.
Намазвам с крем наболите желания.
Учтив съм с изгрева, макар и чужд.
Покашлям се, за собствено внимание.
Кафе отпивам, сладни ми на очите.
Цигарата държа със всички пръсти.
Защипвам погледа- милувка за вълните.
Насочвам вятър, нищо че се кръсти.
Наричам те със много имена.
Но някакси, недей се притеснява.
Повтарям си ги, верните слова:
"Все някога ще те забравя, обещавам".