автор: ringo

Тъжно стихотворение

Лудеят котенцата във тревата,
Котана с поглед ги следи отблизо.
Когато уморят се от играта,
до нея лягат, за да ги оближе.

Уж всичко е наред, но виж - едничко
участие във битките не взема.
Стои встрани, посърнало, самичко
и нему сякаш все му е студено.

А другите го викат да играе,
закачат го, с крака нагоре лягат...
И котката му дава да бозае,
но, бедното, да суче не посяга..

На сутринта при другите го няма.
Къде е - никой не разбира.
Но котката - грижовната му мама,
веднага тръгва да го дири.

Оглежда всички кътчета из двора
с тревожен зов навред го вика.
Забравила за кучета и хора,
дори във плевника надниква.

Най-сетне го открива - ето тук,
при стълбите, в мазето дето слизат.
Издава котката тревожен звук
и дълго, дълго котенцето ближе.

Но жално другите отвън я викат
и до небето вдигат шумна врява.
Муцунки гладни в бозките й тикат,
това е то - животът продължава.

Ще хвърлят после котето в боклука,
ще джафне кучето веднъж и дваж.
Простете ме, не търся драма тука!
Картинка е от селския пейзаж.