ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 688
ХуЛитери: 0
Всичко: 688
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Той говореше тихо и го чуваха само децата ми, като полъх от бриз, едва погалил плътта на вълните. Наслоявах очи, а в студената паст на ръката ми само пясък ехтеше, подобен на скърцащи митове. Не улавях и звук (а по плажа ни няма и гларусче). Сетивата ми сляпо завъртаха времето в някаква наброяваща множество стойности тихост, но само че в нея нямах и спомен за себе си, утрото, лятото...
А децата целуваха малки зелени черупки. И Ванесса рисуваше сини очи по твърдта им. Плодовете в чинийката бяха тъй свежи и хрупкави... сладоледа се смееше, сякаш дочул бе гласа им... Ала аз не прозирах, смалена до три петолиния (наброяват ми утро, обяд и привечер, и... Свърши се) нямам даже измислено лунно, небесно и синьо. Просто капка мъгла. В ясен ден. Някак крива, прекършена...
Бе така съвършена и чиста от фибри и форми (отразяващи плътност) - съвсем се изгуби, стопи се, но разтваряйки в себе си моето силно и болно някак в мен заговори, дочух я... шептеше "смири се".
Не разбирах, не знаех, все поглеждах как той им говори. И рисуваха с клечици в пясъка някакви кръгчета. После пръски в косите им, пяна, и смях... и нагоре... и в нозете им залива, къщите, малките връхчета на засмени от слънцето борове, и сладоледа им...
"Ако трима сте в моето Име"...
И се размиха.
Още чакам, и още небето над залива гледам.
А децата ми
пишат в сърцето Му Божие
стихове.
Публикувано от aurora на 16.08.2011 @ 10:37:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 102607 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Шейх О" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Шейх О от Haramiata на 16.08.2011 @ 12:26:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ... Това си е като магия. Слово над словото. Вътре и вън ... Само се оставям на леките вълни да ме носят.
Ама не чакай, де ... Понасяй се, без да се боиш. На вълните на триструнния инструмент. |
]
Re: Шейх О от doktora на 16.08.2011 @ 13:08:23 (Профил | Изпрати бележка) | ... и аз ти благодаря, Меги :)
п.п.
но пак ти припомням...не е за раздел "Други"
Това си е поетична проза...а тя не всекиму се отдава.
А ако си замислила да поработиш върху текста...ще го развалиш;(
от бати ти Ники
от брега на залива )))) |
]
Re: Шейх О от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 16.08.2011 @ 14:03:04 (Профил | Изпрати бележка) | Той говореше тихо и го чуваха само децата ми,
като полъх от бриза погалил плътта на вълните.
Наслоявах очи, а в студената паст на ръката ми
само пясък ехтеше, подобен на скърцащи митове.
Не улавях и звук (а по плажа ни няма и гларусче).
Сетивата ми сляпо завъртаха времето в някаква тихост,
само в нея ме нямаше, нямах и спомен за себе си,
утрото, лятото...
А децата целуваха малки зелени черупки.
И Ванесса рисуваше сини очи по твърдта им.
Плодовете в чинийката бяха тъй свежи и хрупкави...
сладоледът се смееше, сякаш дочул бе гласа им...
Ала аз не прозирах, смалена до три петолиния
(наброяват ми утрото, обед и привечер... Свърши се)
нямам даже измислено лунно, небесно и синьото.
Просто капка мъгла. В ясен ден. Някак крива, прекършена...
Бе така съвършена и чиста от фибри и форми
(отразяващи плътност) - съвсем се изгуби, стопи се,
но разтваряйки себе си в мен някак в тях заговори -
чух я... шептеше силно и болно "смири се"!
Не разбирах, не знаех, все поглеждах как той им говори.
Те рисуваха с клечици в пясъка някакви кръгчета.
После пръски в косите им, пяна, и смях... и нагоре...
и в нозете им залива, къщите, малките връхчета
на засмени от слънцето борове..., и сладоледа им...
"Ако трима сте в моето Име"... И се размиха...
Още чакам, и още небето над залива гледам.
А децата ми пишат в сърцето Му Божие стихове.
... .. .. ..
Някак, така (набързо...) подредено - повече ми харесва...
Дано не съм объркал нещо :) , :) , :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Шейх О от verysmallanimal на 16.08.2011 @ 16:20:45 (Профил | Изпрати бележка) | Колко нежен напев... Поздрав! |
]
Re: Шейх О от zaltia на 17.08.2011 @ 00:11:12 (Профил | Изпрати бележка) | Искам да ти подаря цялата тишина на нощта която идва,....
защото знам, че ще ме разбереш!
Благодаря ти secret! |
]
Re: Шейх О от Omaia на 17.08.2011 @ 15:56:39 (Профил | Изпрати бележка) | Поезия предрешена като проза.
Интересно е. Поздрави! |
]
Re: Шейх О от mariq-desislava на 20.08.2011 @ 13:06:28 (Профил | Изпрати бележка) | Това прилича на абхиная, само че в случая е танц с думи. За повече подробности прочети някой ден "Харун и морето от приказки" на Салман Рушди заедно с децата - книгата е и за тях.:) |
] | |