автор: Alt

Изкупителна жертва или Ангел-хранител е подтиснатата сексуаланост при хората.
Тази дилема, явно или не, спохожда всеки имал шанса да напусне "нежното" лоно на "първата" и "свята" "любов". И с изненада /или не/ да установи, че телевизорът е уред, който освен звук предлага и картина.
Въпрос - има ли смисъл да обсъждаме сексуалността?
Да - ако се доверим на създателите на "Кама Сутра", "Историята на О", Фройд, всички, които твърдят, че е основен мотив за действие.
Не - ако обърнем внимание, че през последните 2000 г. състоянието на сексуалността е общо взето монотонно /подтиснато/.
Въпрос - какво е, все пак, сексуалността /подтиснатата/. Без претенции за поетичност, може да приемем, че е пряко следствие на разделението на труда. С акцент - биологично оцеляване. И, може би, на закона за съхранение на енергията. Жизнено необходимата енергия, насочена към социализиране на човешкото същество. Към изграждане на затвора, съставен от милиони малки килии - Обществото.
Добре, нека надникнем в някоя от тях. Ако, разбира се, надзирателя го няма. Бинго, пиян е! Давайте!
Майка, баща, деца. Енергията циркулира в малка, затворена общност, стремейки се към максимално "обдухване" на системата. И действително - те са спокойни, весели, внимателни. Изслушват проблемите си. Живеят с вълненията на другите. Имат достатъчно енергия да постъпват така. Така щото спокойно можем да изведем междинен отговор на (из)началния въпрос - "Ангел-хранител".
Чудесно… Или би било чудесно. Защото, ех, защото… Необяснимо е някак… Или поне - страшно дълго.
Идва момент, когато някой от тях осъзнава, че…

И трябва да избира. Доброто, старо статукво или струята кислород. В случая няма значение дали свидната жертва /има достатъчно пари и сили да/ може да носи две дини под една мишница. Защото нещата отдавна не са въпрос на физическо оцеляване и изграждане на оптимален обществен модел. Сексуалността, отдавна се е превърнала в селския идиот, казано с по-прости думи - в обременена с тежести сделка. Непосилни тежести - морал, етика, съвест, религия, брачни договори, чувство за вина, влияние на доминиращата култура…
И отново сме в състояние да отговорим на (из)началния въпрос - изкупителна жертва.
Но чия, все пак?!… Е, хайде сега. Трябва ли да Ви напомням за онзи "гладник" на Джек Лондон, който криеше под дюшека си всичко годно за ядене. Защото, /някога/ за малко да умре от глад. Но вече - ядене бол?!!!

Дааааа, нашият (из)начален въпрос остана без отговор… Жалко, някак…

Както и да е. Ще го преживеем :)

На всички влюбени - честит Св. Валентин!
На всички - не чак толкова - приятно гледане на телевизия. :)