автор: the_loner_wolf

Имало едно време едно царство, така започват повечето приказки, така започва и нашата. Това било едно много странно царство.
Това царство го управлявали какви ли не, дори по едно време това правил и истински цар. Той искал от всички да му верват и те му вервали, е поне докато постигнал своите цели. После никой не му вервал, но това нямало значение, той пак си отишъл в изгнание, там от където се появил. Поданиците на това царство били много търпеливи, те търпяли всичко. Те обичали да търпят, също така много обичали да се оплакват. Оплаквали се непрекъснато и от всичко. Оплаквали се дори заради самото оплакване. Също така много обичали друг да понася отговорността за техните действия, за да не си хабят излишно енергията и да могат всецяло да се отдадат на оплакване. Може би заради това те правели много странен избор на владетелите си. Веднъж даже си избрали за владетел телохранителя на бивш свой владетел, само защото той им заявил, че ще ги управлява по-добре от всеки друг владетел. Поданиците били и много доверчиви и послушни. Каквото и да им кажели владетелите те ги слушали. Казвали им да не се мъчат със земеделска работа, а да купуват нужните храни от съседни царства. И те ги послушали. Из плодородните нивя избуявали трънаци. Накарали ги да затворят занаятчийските си работилници и да използват пазарищата, които се зареждали от едно много голямо източно царство с некачествени, но много ефтини произведения. Те се съгласили на драго сърце. Ковачниците опустели, малкото останки били окрадени от по-мургавите поданици. В грънчарвиците се търкаляли непотребни отломки, а в тъкачниците работели само паяците. Това царство се намирало на много хубаво място. Майката природа била съчетала всевъзможни красоти там. Поради тази причина другите царства се опитвали да се наместят в пределите на нашето царство. Те му предлагали всевъзможни съблазнителни неща. Съюзяване срещу различни измислени врагове, напълване на хазната със заеми, които владетелите тихомълком си присвоявали, а поданиците изнемогвали под тегобата на данъците. Нали затова били владетели. Ще попитате нямало ли е войска и стражари това царство. Имало, всичко си имало, но било по-различно от другите царства. Който нямал смелост да стане разбойник, ставал стражар. То било едно и също, защото и разбойниците и стражарите ограбвали народа заедно. Войската била намалена до няколко копиеносци, които се подреждали в шпалир, когато пристигали чужди владетели. Нямало нужда от войска, защото другите царства обещавали да пазят нашето в случай на нужда. Но поданиците имали една основна нужда. Нужда от каляски, с които да се показват навсякъде. купували стари износени каляски от съседните царства скъпо и прескъпо. Съседните царства били доволни, защото се избавяли от ненужните вехтории, като награда давали на нашето царство и развалената си продукция от ниви и ферми. Пътищата из нашето царство не били никак добри, но това ни най-малко не притеснявало поданиците. Пътували си насам натам с каляските и гледали само да се изпреварват един друг. Това било едно царство на абсурда.
Да, имало едно време едно такова царство, странното е че все още го има...Хайде събуждайте се!