1. Летен вятър ни издуха
Вятърът летен лудува, а ние
няма ни как, ни къде да се скрием.
Духа ни весело, духа опасно,
духа ни някак съвсем сладострастно,
духа под роклите – между бедрата
сякаш нахалник си пъха ръката –
с палави пръстчета там се ровичка –
дали да гали, или гъделичка?...
„Мокри фанелки” люлей... Напращяли!
Нежни извивки отзад – ще погали!
В сладки ушенца шепти обещания
за да разбуди заспали желания.
Ех, луда младост къде си? Къде си
да полудуваш със вятъра бесен.
Де да бях млад, да бях здрав и богат
бих поиздухал баЯ женски свят!
... ала съм стар и съм болен, и беден –
само меракът ми гасне последен!
2. С теб – и в ада, Любов...
Уморих се, Любов... Уморих се!
Уморен, като кон остарял,
в твоя майчински скут прислоних си
нажалена душа и печал.
Поболях се, Любов... Поболях се!
По разпътици се разпилях...
Сам намразих се и прокълнах се,
сам разкъсах се... И – не умрях!
Не можах, теб Любов, да прежаля –
да живея без теб не можах!
Как, кажи ми, без теб, да погаля
всичко грешно, наречено „грях”?
Как, без тебе Любов, да живея?
Като Ноев, ненужен ковчег?
Аз, не мога ли теб да възпея –
ще съм вече един *не-човек*...
Ще съм пепел, Любов... Ще съм пустош!
Не-умрял, но без теб!... И – не-жив!
Нека в ада, но с теб да ме пуснат...
С теб – и в ада ще бъда щастлив!
Бой..Боев, 2011