автор: Annna

Това беше денят! Нямаше грешка. Личеше си по всичко. Първо беше сънят. Дълъг, цветен, наситен с напрежение, но... приятно. Все едно очакваш всеки миг да се появи най-важният човек в живота ти. Или да стане нещо, което да те изстреля в друга орбита, за която даже не си и мечтал. И а-ха да стане - будилникът звъни.
„Нищо, - помисли той – поне не издуха и приятното усещане за приближаване на Нещото. Скапан будилник!”
Още със ставането от леглото се оказа, че за пръв път краката му са се озовали точно в чехлите. Усети приятната им топлина. Усмихна се.
Кафето обаче беше свършило и тъкмо да метне ядовито празния пакет, напипа малко пликче, залепено към него с надпис „Подарък – опитайте най-новия ни вкус”
„Ура!” – помисли той и си направи сгряваща чаша.
Кучето за първи път не го одра по голите крака и само домъкна каишката си.
Душът се оказа благосклонен. Меките му капки за първи път не се сменяха със студени, шибащи камшици.
Тогава сценаристът се сети, че може да използва добрите съвпадения и да потърси вдъхновение в парка. Може неговият сюжет да е точно там. Да го чака, също като чехлите, кафето и всичко останало. Грабна лаптопа, цигарите, една бира, или я по-добре две, и излетя. Вече беше сигурен – това е денят, в който ще се роди сценария на живота му. Той ще му отвори вратите на Холивуд... Е, може и Боливуд. Но все едно – трябваше да се филмира нещо негово, за да види светът, да разберат хората, че може да им въздейства, да ги прави по-добри с писането си, да им помага.
Беше сигурен! Нещото от съня му наближаваше и то щеше да бъде хубаво. Хубаво за хората.
Само още една пресечка и щеше да е в парка. Затича се и... Нещото дойде. Стар, раздрънкан Опел. Не можа дори да намали скоростта си и го отнесе. Линейката дойде бързо, колкото да констатира официално часа на смъртта. Лекарите разбраха, че преди година сценаристът е подписал декларация и дарява органите си на Центъра по трансплантации.
Днешният му сценарий се оказа най-гениалният в живота. Спаси три човешки живота и то само с подписа си.