автор: Caniko

Много отдавна през един топъл есенен ден, една розовобузеста маймуна и един жълт рак се забавлявали на брега на реката. Както се разхождали се случило така, че ракът намерил оризова кнедла, а маймуната - семка от каки.
Ракът вдигнал кнедлата и я показал на маймуната:
”Виж какво хубаво нещо си намерих!”
Тогава маймуната вдигнала семката и казала:
”Аз също си намерих нещо мно-о-ого хубаво! Виж!” - Ох, как обичала плодовете на какито. В сърцето ù избуяла завист, която трябвало да роди коварен план.
Нямала идея как да използва семката, която току-що намерила. Твърда е като камък и не ставала за ядене - каки е японската райска ябълка, с много сочни плодове и с една или четири големи семки. Предложила на рака да разменят трофеите си. Той, естествено, не виждал защо трябва да се откаже от вкусната кнедла и да я размени за твърдата като камък семка. Не приел предложението.
Тогава хитрата маймуна започнала да се вайка, казвайки:
”Прав си приятелю, така е по-добре - всеки с късмета си. Аз съм неразумна лакомница и не мисля за бъдещето. Оризовата кнедла може да се изяде в момента, и е много по-голяма, отколкото семката! Но ако тази семка се посее в земята, скоро ще поникне и ще се превърне в голямо дърво. Аз ще имам в изобилие зрели какита и само като си помисля за жълтите плодове по неговите клони, се чувствам щастлива. Но съм си лакома и твоето кнедли ме изкушава неудържимо. Така ми се иска да си го хапна. Е, щом е така, аз ще си посея семката и съм сигурна, че след време много ще съжаляваш, че не си се възползвал от моето предложение”
Простодушният рак се замислил върху разсъжденията на маймуната. Най-накрая отстъпил и се съгласил с предложението ù. Размяната била направена. Хитрушата излапала кнедлито, като с голямо нежелание се отказала от семката. Би запазила и нея, но се страхувала. Ракът щял да се разсърди и да я нащипи с острите си щипки. Разделили се като приятели. Маймуната се прибрала у дома си сред горските дървета, а ракът – в дома си сред камъните по протежението на реката. Ракът веднага посадил скъпоценната семка в земята, както маймуната му била казала.
В първите дни на следващата пролет той бил очарован като видял как от семката израствало младо дърво и разпервало клони над земята. Всяка година то ставало все по-голямо, докато най-сетне разцъфтяло и през следващата есен родило няколко какита. Сред широките зелени листа плодове висели като златни топки и, когато узрели напълно, се оцветили в тъмно оранжево. Ракът всеки ден излизал на брега и с най-голямо удоволствие сядал на сянка под красивото дърво и се наслаждавал на плодовете му.
”Колко ще са вкусни тези какита! Съвсем скоро ще бъдат готови за ядене!”.
Най-накрая, един ден той решил, че какитата са достатъчно зрели и поискал да ги опита. Направил няколко опита да се изкачи на дървото с напразната надежда да достигане поне един от красивите плодове, които висяли по клоните над него. Но така и не успял. Осъзнал, че краката на раците не са пригодени за катерене по дърветата, а само за движение по земята и най-вече между хлъзгавите речни камъни. В търсене на решение си спомнил за маймуната. Той знаел, че от всички негови познати, тя е най-добрият катерач. Твърдо решил да поиска да му помогне, и тръгнал да я търси.
Бягайки по рачешки нагоре по бряга на реката, по пътеките в сенчестата гора, ракът най-сетне намерил старата си приятелка. Тя била в следобедна дрямка и с неохота поздравила неочаквания гост. Но като чула, че от семката, която преди време била разменила, е поникнало каки и че дървото вече дава плодове, много бързо се разсънила и мозъкът и трескаво заработил. Как да се добере до вкусните плодове? – този въпрос не ứ давал мира. За щастие, ракът я молел да му помогне да обере тези сочни оранжеви изкушения. Приела с радост. Двамата приятели били доволни от споразумението. Доверчивият рак си намерил помощник и си мислел как приятно ще изненада сина си с любимите му плодове, а маймуната припкала радостна, предвкусвайки пищното угощение. Неусетно стигнали до брега на реката. Маймуната била очарована от гледката, която се разкрила пред погледа ứ - дърво с добре узрели какита. Бързо, така както само тя умеела, се изкачила на дървото. Един след друг сладките плодове изчезвали от клоните. Към отчаяния рак летели само твърдите семки. Ракът призовавал маймуната да си спомни за условието, при което са направили размяната. Дървото е негово и той е готов да поделят плодовете заради помощта, за която я е помолил.
Можете да си представите голямото огорчение, което изпълнило душата му. След като бил разменил вкусната кнедла за една семка, след като години се грижел за дървото и сега, когато дошло време да бъде възнаграден за труда си и търпението си, тази маймуна го измамила и дори му се надсмивала.
Отначало маймуната не обръщала внимание на молбите на рака, но след като изяла всички узрели какита започнала да се забавлява като замеряла нещастния им собственик със семки и неузрели плодове. Това продължило до мига, в който осъзнала, че ракът е мъртъв, убит от ударите по главата. Моментално, по най-бързия възможен начин, избягала от мястото на престъплението.
Докато се разигравало това трагичното действие, синът на рака си играел със своите приятели. На път за в къщи той видял тялото на мъртвия си баща. Цялата му черупка била начупена, а земята наоколо била покрита със семки и неузрели какита. Сълзите не можели да изгасят изгарящата го болка. При него дошъл техния съсед и му разказал, че е видял как маймуната замеряла баща му с костилки. Искал да помогне, но понеже не можел да се придвижва бързо, когато пристигнал било вече много късно. Синът си спомнил за разказа на баща си за това как е получил семка от каки срещу оризова кнедла. Той разбрал, че водена от лакомията и алчността си, безразсъдната маймуна е извършила непоправимото. Първата му мисъл била да иде при нея и да отговори на нападението с нападение, но разумът му подсказал, че това е безполезно, защото маймуната е хитра и коварна. На хитростта трябвало да се отговори с хитрост.
Ракът-син решил да посети бобъра, стар семеен приятел. Разказал му за смъртта на баща си, разказал му за жестокостта на маймуната. Със сълзи на очи го помолил да му помогне да отмъсти за баща си. Бобърът внимателно изслушал тъжния разказ на младия рак и изпитал остра болка от загубата на скъпия си приятел. Прегърнал го. Казал му, че той не е единствения пострадал от безотговорното и безразсъдно поведение на тази маймуна. Крайно време е речните и горски обитатели да се съберат и маймуната да получи справедлива присъда.
Така и направили. Бобърът се срещнал с пчелната царица и с горския дух и им разказал с най-големи подробности за смъртта на стария рак, който бил и вожд на племето на речните обитатели. Казал им, че иска да се консултира с тях как е най-правилно и справедливо да се действа. Те с готовност приели да помогнат да се установи мир и спокойствие в тяхната гора, като накажат жестоката и алчна маймуна. След като обмислили и избрали начините и средствата за постигане на целта, изготвили план за действие. Като начало, всички били предупредени с нищо да не издават, че знаят кой е убиеца.
Старият рак бил погребан с подобаващи почести.
В това време, маймуната си мислела за стореното. Била доволна от себе си, че успяла бързо да изчезне в гората и да заличи всички следи от извършеното убийство. И все пак, в нея останало опасението, че ако семейството на рака я заподозре, ще иска да си отмъсти. С тези тревожни мисли няколко дни се криела в дома си. Но това не можело да продължава, защото по природа обичала да се катери по дърветата и да скита на воля Повярвала си, че никой не знае, че тя е убиеца на стария рак. Казала си:
„Животът ми продължава нормално. Станалото не може да се промени. Никой не може да ме обвини. Аз съм свободна.”
За всеки случай, първата ứ разходка била с разузнавателна цел. Отишла близо до дома на жертвата си, за да чуе какво си говорят съседите му.
„Напразно се тревожа. Никой нищо не знае. Те са толкова глупави, че дори и не се опитват да открият убиеца на вожда си”
Един прекрасен ден, маймуната си била в къщи и медитирала, когато била посетена от пратеник на младия рак. Поклонил се почтително и ứ казал:
”Аз съм изпратен от господаря си да Ви уведомя, че баща му почина преди няколко дни при падане от дърво, докато се опитвал да се изкачи и да набере узрели какита. Както е прието, на седмия ден близки и познати ще почетат паметта му. Синът му е подготвил скромен обяд. И понеже сте била сред най-добрите му приятели, моля приемете тази покана. Господарят ми се надява, че ще удостоите семейството му с честта да бъдете сред гостите им.“
Когато маймуната чула думите му, изпитала дълбоко облекчение. Не е заподозряна, всички мислят, че ракът сам е паднал от дървото. Престорила се на изненадана от вестта за смъртта на стария рак и изказала съжаление за случилото се.
„Аз съм искрено изненадана от новината за смъртта на вожда ви. Ние бяхме добри приятели. Спомням си как веднъж си разменихме оризова кнедла и семка от каки. Приемам вашата покана с благодарност. Ще дойда да изкажа съболезнованията си на неговите близки.” – казала маймуната и проронила няколко сълзи.
Пратеникът вътрешно се засмял и си помислил:
„Безчестната маймуна рони фалшиви сълзи, но съвсем скоро ще заплаче с истински, като се изправи лице в лице със съдниците на делата ứ.”
Благодарил ứ и я уверил, че е чакан и желан гост.
В уречения час маймуната влязла в параклиса край реката. Главната оплаквачка я посрещнала като почетен гост и я завела при опечаленото семейство. Маймуната поднесла своите съболезнования и благодарила, че не била забравена от семейството на стария ứ приятел. Обядът бил изобилен и лакомницата си похапнала с нескрито удоволствие.
След около час възпоминанието свършило и гостите започнали да си разотиват. Младият рак се приближил до маймуната и я поканил на чайна церемония в павилиона. Маймуната влязла, но никой не я последвал. Знаела, че тези церемонии са бавни и продължителни. Въоръжила се с търпение и зачакала. След обилния обяд почувствала жажда. Близо до огнището имало съд с вода. Станала, приближила се и се навела да го вземе. Тогава от огнището полетели горещи кестени и тя усетила болезнените им удари по цялото си тяло. Побягнала към вратата, но там я пресрещнали рояк пчели и безмилостно я нажилили. Излизайки през вратата попаднала под канонада от падащи камъни, които бобрите били струпали над изхода. Ужасена видяла как няколко рака с разтворени щипки я доближават. Когато започнали да я щипят, синът на вожда им ứ казал:
„Всичко това е заслужено наказание за твоята жестокост и подлост, за твоето незачитане на другите, за твоето безчестие, за смъртта на баща ми!”
Маймуната вместо да се разкая, започнала да крещи :
„Старият рак сам си е виновен. Аз му помагах …”
Не искали да слушат наглите ứ лъжи. Два орела се спуснали от близката скала, сграбчили я и я отнесли далеч на един пустинен и безлюден остров.
А бобърът старателно изписал върху стеблото на дървото старата японска поговорка:
„Фалшивият приятел е по-опасен от явния враг”.
Казал си:
Нека всеки, който мине от тук да го прочете и се замисли колко е трудно и отговорно да приемем някого за свой приятел.