Със Дженови се сприятелихме на поморийските кални бани и съвсем скоро след това имахме възможност да им гостуваме, защото се оказа, че те живеят в нашата кооперация, даже в същия вход, само че на друг етаж.
Още като влязохме в антрето им, жена ми прошепна:
- Интересно, ламперията им е също като нашата...
После влязохме в хола, който ми се стори някак прекалено близък - същите вносни пердета, същата дамаска на мебелите, дори фотьолът, в който седнах, имаше на същото място стърчаща пружина. Пружината не успя да ме изненада, но жена ми положително се засегна заради пердетата - все пак не бяха конфекция - защото се направи, че не ги забелязва.
Дженов наля от брендито - същото, каквото и нашите гости пият - чукнахме се за здраве и започнахме, като по уговорка, с един и същи въпрос:
- Е, как са вашите домати?
И отговорът се случи еднакъв:
- Благодарим, добре са, зреят.
- Елате да ги видите - покани ни с широк жест Дженова.
Отидохме на терасата. Гледаме: доматките им досущ като нашите. Седят си, милите, в сандъчета по перваза, зреят...
- Интересно, а с какво ги торите? - интересува се жената.
- С говежда тор. Докарахме си я от село с „Ладата".
- Правилно - забелязах. - Само че аз взех тора от градинката пред блока, пролетно време там нали разхвърлят тор. През нощта напълних две кофи и - дим да ме няма. Сега съм си рахат.
- Виж ти, аз пък за това не бях се сетил! - възхити се Дженов.
- От мене всичко може да се очаква. Всъщност, торът ли се казва или тортá? - зададох коварен въпрос към всички.
- Ами магданозът? Къде ви е магданозът? - прекъсна ме жена ми.
- О-о, загазихме с магданоза - опоскаха го врабците!
- А-у-у, ужасно!
- Е, не му сейте на корена ряпа - казах ободрително.
- Ряпа ли? В никакъв случай. Като втора култура съм предвидил тритикале - хибрид между ръж и пшеница. Ха де!
- Ама това е страшно интересно - смаях се аз на свой ред.
- Интересно, я. После ще ви разкажа. Айде сега на трапезата.
Справихме се с манджите на домакините не по-зле от кои да е наши гости. Помежду залъците успяхме даже да обменим мнение за копъра, който вирее чудесно в саксии на прозореца, не знам дали сте пробвали. Накрая дойде време за кафето и културните приказки.
- Фокнър... - започнах аз. - Абе, с един приятел наскоро спорихме за Фокнър и... - и на това място закъсах.
- И Фокнър, и всичките останали примадони са от един дол дренки! - изтърси Дженов.
- А-а, тука не сте напълно прав - намеси се моята половинка. - Фокнър не се е големеел. Обичал е да дружи с фермери. Даже пише в един от разказите си по тоя въпрос.
Пустата му жена, откъде ги помни всичките тия работи?
- Изобщо, изкуството трябва да отразява природата! - заяви твърдо Дженова. - Вземете, например, Ван Гог. Той рисува слънчогледи, плодове...
- Ван Гог има и една зеленчукова градина, абсолютно съм сигурен.
- Гоген - "Закуска на тревата" - обадих се несмело.
- В музиката конкретната природа е по-слабо застъпена. Композиторите рисуват предимно общи пейзажи. Няма как, там не достигат изразни средства - заключи Дженов.
И горе-долу тук приключихме, тъй като на мен ми се доспа и предложих да си ходим. Разделихме се най-сърдечно с домакините. Уговорихме се следващия път да им покажем какво значи кукуруз в каче вместо фикус.
Като слизахме по стълбите, викам на жена ми:
- При днешната оскъдица на интересни личности направо голям късмет извадихме, че се запознахме с Дженови, а? Даже имената ни си приличат. Ето, те са Дженови, ние пък - Джодженови. Фактически само едно дж разлика. Истински сродни души, нали!