автор: glishev

... Много се говори за наборната система на маратската империя. Императорът разрешава на своите благородници да водят войните му срещу част от плячката.
Всички необходими приготовления влизат в задълженията на пълководеца. За улесняване на рекрутите е създадена т. нар. Военна борса, където доброволци се записват с надеждата да бъдат наети в някой сформиращ се корпус. Често пъти това са крепостни, които очкват да бъдат освободени срещу определен прослужен срок или проявена на бойното поле доблест. Срещат се и хора, лишени от имущество; за тях армията се превръща в дом. Взето en gros, се смята, че системата е безупречна. Тя винаги дава достатъчно войници за редовните кампании и пренасочва в полезна насока енергията на огромно множество бедни. На хазната спестява големи разходи за поддържане на армия, държи по-изявените господари далеч от домовете им, а носи и големи приходи. Цял свят гледа с удивление и понякога с възхита към тази империя - паразит на гърба на собствените си въоръжени сили. Владетелят всъщност е лихвар, протегнал ръка към стичащите се от всевъзможни дейности богатства. Междувременно армиите, водени от свирепи и задлъжнели военачалници, прегазват области и цели държави. Колелото се завърта, когато комендантите на завладените територии наложат огромни контрибуции. Маратианите взимат своето, а на покореното население често не му остава друго освен да влезе в редиците на завоевателите, особено когато мирните договори отстъпват окупираните земи на империята. Загубите и неуспешните сражения преодолява имперският корпус от мускетари, райтари и тежка инфантерия, придружен от четири полеви батареи. Тази комбинирана войска е единствената постоянна военна сила в Марат.
Цялата система обаче разкрива широки възможности за злоупотреби. Благородници, търсещи бързи печалби без риск, изискват от своите крепостни дължимата ангария под формата на служба под знамената, а не на полски труд. Така селяните биват вписвани в регистрите на Военната борса, а наемническите им заплати отиват в касите на техния господар. В края на кампанията те нямат шанс да се освободят от робското си полжение освен като заграбят имот в някоя новозавладяна провинция. Семействата им обаче са в ръцете на благородника и повечето нещастници се връщат у дома, само за да бъдат ползвани отново и отново като пушечно месо. Закрепостените поради дългове и осъдените на каторжен труд престъпници също попадат в армията, с което облагодетелстват своите съдии - а това отново са провинциалние господари. Обикновено брутални и несложно устроени, такива натури получават възможност да развихрят наклонностите си по време на война. Те са и ядката на низшите чинове в различните корпуси - сержанти, поручици и капитани във войските на Негово Величество стават преимуществено углавно проявени лица и измамници. Всичко това, разбира се, допринася за мрачната слава на имперската армия като ято лешояди. Зверствата, за които чуваме от многобройните бежанци, със сигурност не са преувеличени.
В империята се струпва голям брой вече професионални военни, станали престъпници с влизането си в редиците или влезли в редиците заради престъпления. Всяка година те сменят пълководеца, при когото служат, и стават неспособни за цивилен живот. Най-умелите и нагли от тях стигат до губернаторски постове в новоприсъединените провинции и на свой ред започват да рекрутират полудоброволци и главорези. Неуспелите обаче, а те са мнозинство, се скитат ту тук, ту там, предлагат сабите си на всеки владетел, мародерстват, издевателстват над беззащитни жени и деца и убиват по пътищата. Растящият им брой ги превръща в бреме за империята и нейните съседи; за последните все пак самата империя остава главна причина за тревоги...

Из Месечния доклад на
амвирионския пълномощен
министър в Грегория до
Престола на Морския крал
в Амвир.


Маратиански хроники II