автор: arkoudaki

На онзи залив вятърът довя ме,
където срещаха се планината със морето,
прегърна ме, рапанено запя ми
и топло залюля сърцето...
А мирисът на борови игли,
солена кожа, пясъчни следи,
във детството ми запъхтяно ме завърна...
Жарко сиромашко лято
сред клоните наднича гладно,
брули лицето, пилее косите,
лъчи игриви скачат в очите...
Ликуваща, първична красота,
боса, разрошена сирена,
целувка си открадна от морската вълна
и прероди се - бисерна мида във времето...