автор: ivliter

Едно листо
от есента жигосано,
откъснато
на вятъра от злия смях,

се завъртя уплашено
във въздуха.
Едно листо,
запратено нехайно
на мястото последно
от живота му,
настъпено от мен,
изохка.
Дали това не бе гласът
на моя стъпкан ден,
на времето
безцелно преживяно в него?