автор: ne_be

Аз няма да се правя на удобната и лесната съдба
привикваш с фразата, че никой не обичаш вече,
сега се уча колко лесно е да бъдеш в празното си сам,
това което никога не искаш всъщност да научиш.
Сега се уча що е вярност към живота нейде отлетял,
от тези лепнали ми черното петно под бялото на кръста,
и знам за всичко имаме понятната във нас причина и защо,
защо обаче аз все търся някаква за другите причина друга.
Аз няма вече да напиша, обич в мен така живях,
и няма повече да плача от любов в дълбоки рани,
и знам че думите са лесни да се кажат просто ей така,
да видиш тежеста им ако ги изпуснеш срещу прашното на вятъра.
И няма да простя за липсата на толкова неща,
в онези дето да уж те пазят цял живот от бремето на липсите,
и другото с което даже не говориме, така от дневни навици,
защо сме си толкова далече някак между хората.
Аз няма да се правя на сполучила съдба,
сега се уча как се свиква да си сам в живота,
сега се уча колко струва вечноста във любовта,
и туй да можеш да живееш със това, което няма го.