автор: Valens

изнизва се времето
ненужен самотник
в душата е зима
аз съм по потник
рисувам цветя
големи и сини
и питам защо
защо ли са сини

изнизва се времето
плажът плаче през пръсти
песъчинките падат
златни светулки
всичко друго остава
за да ми спомня

а морето
все тъй си нарежда
гневния бой
понасят скалите
хич не помисля
дали са виновни
те пък от мъка
ронят се тихо

друг път
е ведро
и огледално
слънцето
зайчета слънчеви праща
и на скалите нежно говори
те се усмихват
и му отвръщат