автор: mariniki

Заспиване

По здрач вечерта натъжена с деня се прощава,
отмора и сънища приказни щедро раздава.

Заспиват цветята погалени с вятъра нощен
в милувка последна до утрото светло отново.

А рибите бели, големи приспиват реката
от бяг уморена, върбите тих полъх очакват.

В гнездата си птици стаени простора сънуват,
щурци и светулки безспирно в тревите танцуват.

Пробужда се тайнство вълшебно в очи на кошута,
поглъща незримо тъмата греховност дочута.

Същинска камбана без църква - покоят немее,
на златния сърп от луната нощта се люлее...

* * *

Събуждане

Изгряло в олтара небесен зад облачни двери,
с лъчите си слънцето светло земята намери.

Бледнее луната дълбоко заспала в небето,
пристъпва пак утрото ново с искрящо вълшебство.

Запява гората пречистена песен отново,
притихва нощта уморена в очите на сова.

Притичва реката, живота събуден повлякла,
отваря зората сияйна пак златната ракла.

Пилее росата мъниста в тревите зелени,
летят пеперудите бели в поляните цветни.

Любовно пак вятърът топъл люлее житата,
на слънчево конче денят галопира в полята.


КАРТИНА > Слънцето и Луната