автор: Alexius_Theophorus

Разлюляни, това е думата за тях!
Но не, не са това камбани!
Гърди са, носят и живот, и грях!
Ах, как, как да не ги обхванеш!

Не са камбани, даже и да се люлеят!
Но мъжките съзнания звънят!
И само, само тях лелеят!
Да ги обхванат, и да ги пленят!

А после? После те ще ти подскажат -
щом само във ръце ги повъртиш!
И ще изпръхнат, и ще се издуят -
и ще изтръпнеш, и ще се втвърдиш!

Но стой, почакай, не, не бързай да се гмурнеш
във кладенеца напоен от тях!
Потрай, опитай просто да прегърнеш
тях, двата плода райски, но със страх!

Със страх, не с гняв ги опознавай!
Със нежност, не с`свирепост ги мъчи!
Люби, целувай, мачкай, разлюлявай!
Да опознаеш що е то – гърди!

Гърди – на наслаждението извори –
кога се будиш, и кога заспиваш!
И ако си ги оплодил със сока си -
от тях ти можеш даже да отпиваш!

И завладяващи, и завладявани!
И мамещи, и мачкани; привличащи, и притежавани!
Тъжи, когато са самотни, ликувай щом са разтерзавани!
О гърдоносни Еви, облажавам ви!