автор: Avis_Rara_83

Като изгрев те чаках след тъмната вечер,
твойте тайни разплитах броейки звезди.
И те виждах – ту близо, ту някак далече...
Във душата ми трайно загнезди се ти.

Както молят за дъжд след жестоката суша,
тъй и аз молих Бога да дойдеш при мен,
песента на морето по Залеза слушах
и те чаках със Изгрева в новия ден .

Колко бури в сърцето ми тихо отминаха
и се лутах в Живота - сегашния, бившия...
Колко пъти мечтите ми с теб се разминаха
и кръщавах те в нощите със луностишия.

Ала слънце изгря! И прогони кошмара!
На брега си те срещнах със изгрева нов.
Че ноември е лъже ме днес календара!
Юли месец роди се щом тук си, Любов!