автор: Lorena

Препасал сърп да гони еднорози,
опасно нежен, за последно влюбен
коси звезди и после ги събира
да светят над очите ми.
Сега ме стяга нещо в раменете.
Крилата му отдавна са се вклинчили
във мен и полетът е дълъг.
Косачо мой, светулките са малко
в ръцете ти по съмване.
Небето пада тежко и ги взима
и само някой еднорог следа
пред тебе ще остави.
Гони го до последно, дълго.
Звездата на челото му е рана
от устните на влюбени.
Сърцето му е клин в душата ми.
Разделя ни и никога събира.
А рогът ще чертае една любов
по тъмното небе.
Задълго.