автор: kostaki

Приказка за възрастни
Четвърта година принцеса Ромуалда обикаляше по широкия свят. Търсеше си мъж. Но не какъв да е, а принц - равен на нея по благородство, богатство, а ако може и малко по-красив. Когато бе на шестнадесет години, баща и – крал Валънтайн изпрати портрета и и списъка на зестрата на всички други крале, които бяха ергени, вдовци, или имаха мъжко потомство. До пълнолетието и не се върна нито един отговор. Кралят и кралицата събраха съвет от най-мъдрите хора в кралството. Решиха да запишат принцесата да учи в скъп колеж, за да се запознае от първа ръка с бъдещия си мъж. До края на втория семестър нито един мъж с кралска кръв не поиска да се омъжи за нея. Повечето бяха твърде млади за да мислят за женитба. А някои принцове се залюбиха с други принцове. Съветът се събра отново. В отчаянието си всички решиха да я пратят на дълго пътешествие из целия континент. Както каза най-мъдрия старейшина, поне нямаше да и гледат киселата физиономия из двореца. Заклеха я да не се връща без съпруг, приготвиха я за път и я изпратиха.

Пътешествието имаше по-голям успех от ученето в колежа. Редица владетели бяха или глупави или без либидо, за да се възползват от беззащитното момиче, но имаше и доста приятни типове. Няколко от тях я поканиха да им погостува за по-дълго време, а един – двама си направиха устата за сериозна връзка (брак). Проблемът беше, че не отговаряха на високите изисквания на принцесата. Тя не беше навита дори на херцог. Искаше си принц или крал и толкоз. При това не какъв да е, а симпатяга, изтънчен, да обича децата и т.н. Обаче тази история се случи мнооого отдавна. Повечето благородници бяха благородници отскоро. Нямаха възпитание, същински прасета си бяха. На единици (както и на нашата принцеса) и бащите им бяха благородници. А принц със дядо благородник Ромуалда още не беше срещнала. Докато...

Един ден тя замръкна пред доста овехтял замък. Личеше си, че беше дострояван и надстрован с години. Това веднага възбуди интереса и. Тихичко се помоли собственикът да не е някой нещастен граф и почука. Въведаха я в голяма зала с два трона, на които стояха мъж и жена със златни корони на главите. „Ура” рече си нашата принцеса. Дано имат син, че инък трябва да убия тази женица дето си е сложила короната ми на главата си. Имаха!!! Вечерята мина много приятно. Всички бяха много радостни, особено щом тя се похвали с родословното си дърво. Настана време за сън. И о – ужас!!! Имаше нещо под дюшеците. Нещо твърдо, което не и даваше да заспи. Ромуалда се въртеше на всички посоки, но не можеше да мигне. Изведнъж – скръъъц вратата тихо се отвори и младият принц Просперо като сянка се пъхна под нейните завивки. Ромуалда изцвърча от облекчение, че има с кого да прогони скуката. Когато пропя петелът и Просперо, като истински джентълмен се прибра в своите покои подутината под завивките не я дразнеше толкова. Но пак не можа да заспи.
Сутринта се оплака на кралицата за твърдото нещо под дюшека. Тя я погали, убедена вече, че пред нея стои истинска принцеса и я покани на закуска. Просперо дойде със закъснение, беше някак измъчен и ходеше много особено.
- Любими мой, какво Ви е? – изтръгна се от устните на Ромуалда.
- Прекрасна моя, когато снощи проникнах във Вас, усетих нещо много твърдо и болезнено. Беше като че ли дълбоко под дюшека, но знаете ли как се натъртих.... Единствено любовта ми към вас ме подтикна да ви любя толкова дълго.

Сватбата била бляскава и всички се радвали на първата истинска кралска двойка по старите земи...