Прочетете първо стихотворението на Красавица!
Отвърна му, отвърна му сразена:
"Върви на майната си, скапан мазен коч!"
И сряза тя най-главната си вена,
обагри се нощта от кръв и от бълвоч.
Намери я, намери я несретна
самотно преживяващ вакъл млад овчар -
сред стадото спаси я неусетно
и люби я с вмирисан автентичен чар.
Развява се, развява се тоз рицар,
а бронята му стана само кал и дреб.
И взела го Съдбата бе на прицел,
извика той: "Любима, идвам си при теб!"
А тя, а тя - щастлива в планината:
хиляда гойни млечни Овци, пет деца...
Щом той дойде, бе вече непозната
и биеха различно двете им сърца.
Простена той, простена той: "Любима,
с напукани пети, загар и селски шал?!
Какво сега да кажа? Въх, уби ма!
Кошмар ли е това? Добре, че съм бегАл!"