Душата ми самотна скитница
събудена и бродеща в съня
прокълната от зла орисница
да търси в черно-бялото цвета
Животът e безумна мелница
хазарт със карти оредели
Блъфирам и оставам пленница
на своя далтонизъм без предели
Понякога очи притварям
заслушана във ромон на вода
Небето мигом се разтваря
наместо сняг валят цветя
И някак топъл и красив е
в безцветния делириум мигa
Назад ме връща цветно болката
Контраст на капкa кръв върху снега