автор: nikoi

"Вият хорските кучета по фалшиви луни,
няма как да се случи, няма как да боли."
Таня Тодорова

Като хилаво псе без комат и колиба
в мен оголва си зъбите огладнялата истина
че съм ничия.
Но си мълча като риба
и пълзя като гущер на съня си в скалистото.
Цяла кръгла луна се издува, облещена
и надушвам, че скоро срещу мен ще завие.
Натежават минутите, пукат рохкави прешлени.
Идва облак спасителен. Като червей се крия
под надгробния камък на надежди изгниващи,
който вятър развързан упорито пили-
калиграфски жигосва по сърцето заспиващо
"няма как да се случи, няма как да боли.."