автор: question_of_my_mind

Отиде си и този кораб.
Те корабите винаги си тръгват.
Остава моя бряг и залеза, и слънцето.
Остава всичко друго дето премълчаваме.
Добри и лоши, дните нейде свършват.
Понякога сънуваме за някого живота.
А сякаш други го живеят, други дишат истински,
начало или край, пътуване, оставане, надежда.
Отиде си и този кораб там далеч по пътя си,
дали се връща у дома или от тук си тръгва,
по пясъка до утре няма да останат, стъпки даже,
света от друга страна не съществува сякаш,
и тези растояния остават като пропаст празна.
Отиде си и този кораб, аз дори не плаках,
дали навикнах някой, някъде да тръгва.
Или пък просто всичко е илюзии,
и тези думи, и опита да се докоснем.
Остава моя бряг, и залеза, и слънцето,
когато със очи затворени не чуваш нищо,
красива беше, истински красива,
но те красивите неща са вечно нечии.