автор: secret_rose

Дъха на виолетови цветя
прозира в съдинките на сърцето
и нежна, неотпита самота -
в движенията на ръцете
когато преналиват тишина
в зениците, разтворени от жажда..

От устните му
капки светлина
раделят люспите
и ден се ражда.

Цъфтят коси, събрани в цвят на утро.
Прозрачен смисъл пръстите ласкае.
Момиче в кимоно - сълза отвътре -
с черешови страни...
а Той мечтае...

Мечтае да откъсне златен кичур
от тежката съдба на вечен дракон.
Да го положи.
И да я обича.
Ухаеща.
Сънувана.
Изплакана.