автор: vitoriovitalis

Един момък получил в наследство от родителите си голяма нива. Запретнал ръкави той и се хвърлил на работа, както си знаел и можел. От изгрев до залез слънце не спирал да размахва из полето мотиката.
Земята му се отблагодарила. Събрал богата реколта. Натъпкал хамбарите, продал на сметка излишъка, заделил настрана някоя и друга пара.
Момите взели да се заглеждат в него. Скоро добрият стопанин се задомил. Случил на добра жена. Вдигнали голяма къща, напълнили я с челяд. И всяка есен спастрял по нещо. Така – двайсет и пет години...
Един ден, когато събрал достатъчно пари, той пъхнал кесията в поясока и потеглил за града. А оттам си дошъл с чисто нов чуждоземски трактор.
Ех, каква радост настанала тогава в къщата! Събрало се цяло село да гледа. Заехтели песни. Забръмчала гордо машината, вдигайки след себе си облаци прах. Съвсем друга работа!
Животът на семейството се развеселил. Изпратили децата да учат в града. Годинките се затъркаляли една след друга като дребни мъниста.
Но лошите хора им завидели на щастието. Една тъмна нощ откраднали трактора, както си стоял в сайванта.
Ходил човекът тук, ходил там, оплаквал се навсякъде. Дошли специалистите. Гледали, цъкали, писали, тракали на пишущата машинка, но нищо не направили. Реално не получил помощ отникъде.
Ами сега?
Наложило се пак да хване мотиката. Но как се копае такава голяма нива? Ръцете на възрастния човек се изприщили. Кръстът му се схванал. Главата го заболяло. От силното слънце му се появили черни кръгове пред очите.
- Ей, дядка! – Той повдигнал уморен врат.
Добре, че има добри хора. Научили отнякъде за бедата му и
веднага довтасали. Предложили ни повече, ни по малко - да му продадат трактор. Верно, втора употреба. Ама на половин цена.
- А пари?
- Ние ще ти дадем заем!
- Че как ще го връщам?
- Ще ни даваш половината от реколтата!
Замислил се селянинът. Но нямало какво да прави. Съгласил се.
- Подпиши се тука! - И той се подписал.
Честни излезли хората. Докарали след няколко дни трактора и го
оставили привечер пред сайванта.
На сутринта стопанинът го подкарал из полето. Като се уморил да оре, спрял да почине. Изгасил мотора. Хем да поразгледа новата машина.
Какво да я гледа? Тя била досущ същата, като старата, дето я били откраднали ония злосторници. Даже рамката на кабината била чукната на същото място. Чакай, чакай!...
Приклекнал човекът и се загледал по-внимателно. И познал своя трактор. Даже емблемата отпред, дето я бил лепил, като паднала веднъж между браздите, си била така накривена на едната страна. Както навремето я бил измайсторил той в бързината.
Приседнал край синора селянинът, извадил цигара и се замислил дълбоко. Дълго стоял той така, докато любопитните врани не го наобиколили, вероятно мислейки го за плашило.
Накрая той хвърлил фаса и се изправил. Костите му изпращяли. Изкрещял към празния хоризонт най-грозната псувня, която можал да измисли в момента, и с мъка се покатерил на притихналата машина.
Забръмчал отново нещастният трактор и потеглил на работа. Какво да се прави, заемът трябва да се връща...