автор: NiaNiaa

И след мене пак ще се смеят. И дъждът все така ще вали.
Любовта пак ще я има. И от нея пак ще боли.
Щъркелите пак гнезда ще си свиват на отсрещния стълб.
Пролет, лято, есен и зима нескончаемо ще се менят.
Слънцето пак ще облива простора. А по снега пак ще остават следи.
Небето пак ще е синьо. Земята със същото темпо ще се върти.
Децата пак ще играят. Влюбените с нежност ще се целуват.
Морето все така ще се сърди, рибите в него ще продължават да плуват.
И никой даже няма да подозира, че на този свят съм била.
На него тихо дошла съм. И на пръсти съм си отишла.