автор: kalina

Пунеже, знайти, кулинарствуту ма тегли
и изутвътре доста ма пудпира прустута,
реших, чи точну за Великден му е времи
тестян фантазъм ф куфнята да извъртя!

Сига вземети си мулиф и запишети,
щот тъз рицепка тряа са спазва пу кунец,
пудир дан стани „ Въх, таквоз...,`звинети!
Комай не са пулучи баш дубре!” :(

Кату началу - упирацийта са пази ф тайна!!!
Ку да ва питат кви са тез брашна – ич ниту гък!
Изпъчити ли са „Ми козунак ша прая”
веднага ши ва подозрат у бунаклък.

С учаквания ши ва натоварят кат магари,
`злагацийта ви й ф кърпа вързана напрау.
Кажети „ Ми... ней ясну точну с ко са фанах...”
и тъй. Ма да са върним у начал`ту.

Са почва ф ранни мрачини, пу тъмну йощи,
забърквати си млякуту, брашно, мая, яйца,
дан ви са свиди маслото, и захар малку пойчи...
Изохквати, прекръствати са... И са почва тя.

Са бърка, меси, мачка докъм икиндия
и чак тугаз тестоту са устая на ина страна.
Ду час хабер ку няма ни да фтасва, ни да са надига –
гу фърляти с тавата у дерету и... дутам.

Аку ни ви са фърля примерну (кат мене)
и почни свежа мисла да ви са върти,
чи кифлички ни шА е тъй прублемну...
(или пуне кирпичен цех да са уткрий...)

Ама тесто да става зян... Кущунству!
Нагъвате си кифли и пустосвати, нале...
Навън са мръква, блясват изумруди
ф тепсията на нощнуту нибе...

А вий нагъвати, нагъвати, редити у тавата...
(ф четвъртата тава, да уточня)
Фиксирати упеченити и си скубити кусата,
ма ко да им напрайти, чи дрънчат!

И те така.
На сутринта, га какту е приету
родата са строи на празнична софра,
сервирайти с усмифка връз колосана салфетка
и путребявайти със чук, ножофка и секач. ;)