автор: verysmallanimal

Човекът седеше на един камък и зяпаше реката.
Понесла сенки, слънчеви зайчета и весело пукащи се мехурчета, реката танцуваше за него. Той слушаше мелодията – бълбукащо и съскащо стакато по бързеите, ленива тишина в малките вирчета. Слънцето се стече в очите му и светът стана цветен. А реката увиваше голото си мокро тяло около краката му и се смееше.
Човекът поиска още. Построи мост, за да има двата бряга на реката. Премина по моста и я погледна от другата страна.
Реката се беше вкаменила.