автор: secret_rose

Изпива всичко в мен, до сетна капка
и светлото и мрака, и словата ми.
Преглъща ме - задоволено малка
а после ме изплюва на зачатъци
вградена в рими, или в потно чело
избиваща като кошмар наяве.
И ожаднява. Толкова ли смел е...
за памет от печалната си слава...

Изпивам всичко в него, до последно.
И светлото, и мрачните му сили.
Преглъщам исполините му ледени
и топля се на дребната му милост
с която измълчава същността ни -
отрязък, разделен на половини.
Живот ми е, и къртейки света ми
ще го опазя, докато премине.