автор: secret_rose

Вдъхновено от phifo


Пораснаха косите ми - от извора
на девет планини, надули гайдите
преметнали душите си по билото
сватбари да ме дирят, да ме найдат
закърмена от шепота на камъка,
очувана от песнята на буките.
Снагата ми - неутолимо мляко.
Душата ми... - по звънците на кукери.
През девет прага надойдоха синците
от дарове им закипя свирнята -
горчиви мрежите, издути ризите,
невестино хоро запряха с вятъра,
завързаха нишанче по великден
очите ми да заплетат на струни.

И вакла хубост - годеника свиден
прелях в недрата си, и го целунах.