автор: nina_nina

Тази раирана риза е студена,
дрехите ти те вкаменяват.
Светът иска да те види гола,
скулптура от жар и пясък,
гърдите сняг
и конфитюр от малини.

Звезда си ти.
Синчец
прорасъл през кора от орех,
лалета са ръцете ти
протегнати през бурени,
пълни шепи
с борова смола и мед.
Белите ти нозе газят грозде,
за вино е създадена устата ти.

Очите ти са метличини,
а сърцето ти легнало жито.
И сега аз
ще подредя сезоните
и хляб ще опека от тебе,
да те вкусят пак
всичките ти любови.

И тогава хаосът ще се отдръпне
и демоните ще си тръгнат,
а змията навита в корема ти
ще падне,
прегорена суха пръчка.
И ще изгрее слънце,
синьо,
в пъпът ти.