автор: aleko

Напоследък всичките ми познати се отвръщат от мене. Миришели ми краката.
Е, то и техните сигурно миришат...
Но аз ги трая. Все пак, неприятно. Един-двама, най-близките, ми го казаха в очите. Но останалите – отвръщат се, отдалечават се, стоят на разстояние и даже започват да ме отбягват. Не щеш ли, и аз започнах да ги усещам, да се дразня от неприятната миризма. Все и все по-лошо взе да става. Помислих - решението е просто. Започнах ежедневно да ги пръскам с парфюм. Не помогна. Замирисах на френски крал от средновековието – на смес от пот и парфюм. Не става! Замислих се, размислих се и стигнах до гениалната идея – талк. Ще поеме потта и ще се оправя. Няма пот – няма миризма...
Излезе, че съм се зарадвал предварително, или, че съм си направил сметката без кръчмаря. Час-два действаше, но после потните ми жлези изглежда добиха двоен размер и насмогнаха на талка. И, познайте какво. Както си вървя и от обувките ми излиза млечно бяла каша, нежна и красива, страшно миризлива. Сам от себе си се уплаших. Не мога да се трая.
Сетих се, че восъкът запечатва порите. Ако не помогне за околните, поне себе си да спася.Разтворих малко восък в спирт и започнах да го смъркам през носа. Като ми се запушат рецепторите, възприемащи миризмата, няма да я усещам. Много пареше...Ама много! Смених спирта с водка, хем по-слаба, хем по-приятна. През носа водка с восък, през гърлото доматен сок – да минава по-лесно. Няколко дни беше добре, но нещо започнах все упоен да ходя, да се пристрастявам... Страх ме хвана. Остава и да се алкохолизирам. Не стига миризмата, ами и все пиян!
Случайно в един филм видях, че използват силиконови маски за дегизировка. Гениално! Купих тубичка силикон, омазах си краката до прасците и два дни лежах с вдигнати крака, да засъхне. Крайно щастлив на третия излязох с познати. Никаква миризма! Нов човек! Щастливец. Цяла седмица! Бях на седмото небе.
И... разбира се, силикона не можа да спре вездесъщата пот. Започна да се надува, отначало при пръстите, после все и все по-нагоре. Краката ми заприличаха на балони... Няколко дни ходих като на пружиниращи възглавнички, малко трудно пазих равновесие върху вече заоблените ходила, докато накрая, с едно голямо и шумно „Прррррррр“ всичкият застоял вмирисан въздух излетя нагоре и изду панталона ми. Моля ви, не ми се смейте! Да не дава господ да ви се случи!
Ако някой от вас знае лек за моя проблем, нека го напише като публично съобщение в „Хулите“, аз ще проверявам на всеки 10 минути. Искрено Ваш: Надяващ се :(