автор: agaq

Бръска улиците вятърът,
дрезгаво злословят вратници,
клюмват старите им панти,
навъсени брадите и на бравите.

И няма лай от кучета наоколо,
и петльов глас да се провикне,
самотно тишината е поспряла -
налюбила се с призрачните сенки.

Поляните се ширят във зелено,
накацалите къщички не пушат,
озъбени лицата им са сгушили,
аблумите на някогашно село.