автор: liulina

Пръстенът на светлината, не ми принадлежи,
открадна ми го гарванът, в онази бяла нощ,
когато черната вдовица дома ми посети,
усетих чужда сила, изтръгна ми го с мощ …
Носех го и виждах как до мен стояха ангели,
носех го и знаех, че ще бъда ползотворна,
оплетох си след това пътеките но уви,
вратата към отвъдното ми бе затворена …
Сега с квадратна къщичка на рамо,
вървя и виждам как чертая с поглед,
едно гласче ме следва с дума: - Мамо,
но знам, че ще си върна пръстена откраднат …
Сега съм птица с окастрени криле,
сега не стигам и до края на предела си,
дърпа ми конците с трепет, моето дете
и съдбата като баба, милва ме привела се …
Знам, че дори уловена в мрежите на плътта,
не си уплътнявам окото трето,
дори когато с мощ поквари ме страстта,
ще ме полее със светлината си небето …