автор: desert_inrose

не можеш да ми обещаеш сто лета
и седем зими...
за седем зими, казват, се пречиствала кръвта,
за да си върнем истинското име

не можеш да превърнеш в сто лета
всички степенувани сезони
и да накараш бяла винаги да е нощта,
когато мрак сърцата ни подгони

не можеш да ми завещаеш сто лета
и небесните звезди да ми свалиш...
те трябва да изкапят – до една
и независимо от теб и мен, сами

не можеш да ми сбъднеш сто лета
и в късче слънчев рай
завинаги да ме положиш
не можеш...
и не се нуждая от това
само ме обичай
лятно
както можеш